Радювене

Радювене
	Радювене
	; Изглед от централната част на Радювене
	Радювене Радювене
Общи данни
Население	736 души (15 март 2024 г.); 10,3 души/km²
Землище	71,81 km²
Надм. височина	298 m
Пощ. код	5540
Тел. код	069292
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	69523
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Ловеч; Страцимир Петков ; (ИТН, БВ; 2023)
Кметство; – кмет	Радювене; Галя Петрова; (ГЕРБ)
	Радювене в Общомедия

Тази статия е за селото в Община Ловеч. За селото с подобно име в Община Роман вижте Радовене.

Ра̀дювене е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География

Село Радювене се намира на 10 км запад-югозападно от Ловеч. Разположено край река Тоша, приток на река Вит, в Среден Предбалкан, на около 300 метра надморска височина. Умереноконтинентален климат. Тъмносиви горски почви.

История

Според една от легендите, селото е кръстено на жена на име Рада. Тя е създала селото, като се е преселила там със синовете си. Това е първоначалното име на селото.

След Деветосептемврийския преврат (1944) през март 1948 г. е извършена колективизация и образувано ТКЗС. Засегнати са над 300 семейства, които не желаят да участват и подават жалби в Ловешкия съд, които остават без последствие с изключение на три. На 9 април 1951 г. селото въстава срещу насилието, но бунтът е смазан с репресии.^[2]

От 1950 година селото е наименувано „Стояново“, на родения и живял тук Стоян Едрев, комунистически партизанин. През 1996 година селото връща старото си име Радювене.

Население

Година	1880	1900	1910	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	1996	2007
Население	1655	2819	3423	3624	3644	3562	3533	2682	2292	1772	1302	1173	1260	802

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	699	100,00
Българи	618	88,41
Турци	46	6,58
Цигани	8	1,14
Други	3	0,42
Не се самоопределят	6	0,85
Неотговорили	18	2,57

Религии

Християнската (източноправославна) религия е основна.

Обществени институции

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Читалище „Напредък“, създадено през 1895 г. Пръв председател е основателят му свещеник Иван Янков.^[4] Днес читалище „Полк. Стоян Едрев“.

Културни и природни забележителности

В землището на с. Радювене има тракийски надгробни могили. В местностите Хайдушката чешма, Пейов кладенец и Табашкото има останки от тракийски селища, в Табашкото – и от некропол. В местността Шаовец през 1911 г. е открито тракийско сребърно съкровище от IV – III век пр.н.е., известно като Радювенското съкровище (от 1912 г. е в Народния археологически музей в София със съдействието на директора д-р Богдан Филов). Съдържа 10 сребърни фиали, 2 сребърни арибаловидни съда и 2 апликации за конска амуниция.^[4]
В местността Балика през 1989 г. е намерено монетно съкровище от 72 сребърни денари на Римската република.

Църквата „Св. Параскева“, построена през 1896 г. от майстор Павел Хаджикиряков от Трявна, осветена на 14 октомври 1898 г. от пловдивския митрополит Максим. Построена е от дялан камък с каменни стълбове, с дърборезбени царски двери и венчилка^{[ неясно? ]} Обявена е за художествен паметник на културата (ДВ от 23.IV.1974).^[4]
Доновската пещера, дължина 76 метра, денивелация 5 метра.
Язовир „Радотина“ с площ от 65,074 дка.
Паметник на Стоян Едрев.

Галерия

Читалище „Полковник Стоян Едрев“
Черквата „Света Параскева“
Радювене – спирка
Радювене – магазин
Радювене
Радювене – Кръчма
Радювене – ветеринарен кабинет
Радювене – община
Радювене – салон
Радювене – община (гръб)
Паметник на Стоян Едрев
Паметник на Стоян Едрев близък кадър
Из Радювене
Паметник
С.Радювене
Изглед
Площадът
Къща
Къщи
Черквата „Св. Параскева“
Жител на селото
Къщи в селото
Къща в с. Радювене

Личности

Ненчо Ганев, народен представител
Милко Недялков (1956), политик
Марин Колев, български поет
Иван Станев Митев, български киносценарист и писател
Цачо Стоянов Шишков, доброволец
Минко Минков (1924-2008), български офицер, генерал-полковник от МВР
Стоян Едрев (Йордан, Дано), партизанин, убит в с. Беглеж
Стойко Панов Джамбазов, партизанин
Дочо Пенков Маринов (Гроздан), партизанин, убит в м. „Бялка“
Вълко Тодоров Дойчинов (Методи), партизанин, убит в м. „Китката“
Вълчо Гетов Шатров (Давид), партизанин, убит в м. „Бялка“
Вълко Цанов Пелтешки (Найден), партизанин, убит в м. „Бялка“
Ненчо Станев Ненчев, министър на Народната просвета
Кочо Кочев Караджов, стопански деец
Борис Семков, търговец
Пенка Кузманска, певица
Михаил Гетов Маринов, поет
Христо Гетов Маринов, лекар
Гето Маринов Вълчев, училищен директор
Цано Петров Бочев, учител

Литература

В „Българи от старо време“ Любен Каравелов (1867) пише:

„

Кунино, Радювене, Горня и Долна Скравена, Ихтиман и Копривщица се славят с красотата на жените.

“

Други

Радювенец е придворен готвач на Султана. Дядо Стоян, родом от Радювене, на младини забегнал в Цариград, където при неизвестни обстоятелства станал придворен готвач. Тук той спечелил симпатиите и благоволението на двореца, служил дълго време и се върнал в Ловеч богато възнаграден. Отворил фурна и станал доставчик на войската в града. Дядо Стоян е баща на Цачо Шишков, който на 15 юли 1877 г. загива в Ловеч, в битка срещу османците.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Колев, Васил. Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Спомени // Радювене. Ловеч, Чернат, 1997.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ ^а ^б ^в Колев, Васил. Радювене. Ловеч, Чернат, 1997.

Външни препратки

Снимки от с. Радювене Архив на оригинала от 2013-01-05 в Wayback Machine.
Радио и телевизия в Радювене Архив на оригинала от 2008-02-21 в Wayback Machine.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Колев, Васил. Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Спомени // Радювене. Ловеч, Чернат, 1997.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[:0-4] а ^б ^в Колев, Васил. Радювене. Ловеч, Чернат, 1997.

[1]

[2]

[3]

[4]