Кърпачево
Кърпачево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 102 души[1] (15 март 2024 г.) 5,35 души/km² |
Землище | 19,195 km² |
Надм. височина | 387 m |
Пощ. код | 5558 |
Тел. код | 06948 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 40943 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Летница Красимир Джонев (независим политик; 1999) |
Кърпачево в Общомедия |
Кърпа̀чево е село в Северна България. То се намира в община Летница, област Ловеч.
История
[редактиране | редактиране на кода]Заселването му е станало непосредствено след освободителната Руско-Турска война 1877 -1878 г.
Населението е дошло тук от габровските колиби със здрав дух и наследени от деди и прадеди честност, трудолюбие, гостоприемност.
След освобождението от османска власт от 1878 г. до 1923 г. е носело турското име Юруклери.
От 01.05.1923 г., по заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве по онова време, се преименува в село Надежда.
От 1 януари 1950 г. носи днешното име Кърпачево.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 119 | 100,00 |
Българи | 116 | 97,47 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 1 | 0,84 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Народно читалище „Христо Кърпачев“ – 1921 г. с Туристически информационен център и свободен Интернет.
Село Кърпачево е разположено в Деветашкото плато, известно с уникалната си природа. На 6 км е от Крушуна и прочутите Крушунски водопади. В землището на селото има две пещери „Стълбицата“[3] и „Футьова пещера“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Христо Кърпачев – поет, публицист, партизанин
Кмет и управа
[редактиране | редактиране на кода]Кметски наместник Ивета Петрова – телефон 069482270. Секретар на читалището – Нина Иванова.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Уникалната Пещера Стълбицата