Кипра
| Кипра | |
  Кипра  Кипра | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 484 души[1] (15 март 2024 г.) 27,3 души/km² |
| Землище | 17,736 km² |
| Надм. височина | 141 m |
| Пощ. код | 9169 |
| Тел. код | 0519 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 36868 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Девня Свилен Шитов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Кипра Милена Гагова (ГЕРБ) |
Кѝпра (до 1934 г. Таптък) е село в Североизточна България. То се намира в община Девня, област Варна.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в полите на Франгенското плато, на склона на Девненската низина. Намира се на 7 км североизточно от Девня и на 9 км югоизточно от Суворово.[2]
Климатът е умерено-континентален, омекотен от морското влияние.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на село Кипра са открити следи от обитаването му още откаменно-медната епоха (енеолита) и бронзовата епоха. На изток от сегашното село, в полите на Франгенското плато, е имало селище през каменно-медната епоха, а на северозапад, на самото плато, има тракийски некропол от края на ранножелязната епоха (V в. пр.Хр.). По-късно землището е в областта на римския и ранновизантийски град Марцианопол. Запазени са артефакти и от Ранното средновековие.[3]
Името на селото Таптък с формата Тъбдък се среща за пръв път в османски регистър от 1573 г. Табдък е турско лично име от тюркски произход. Феликс Каниц го отбелязва като Taptik в картата си от 1880 г., а в картата на А. Кривошиев от 1892 г. е Таптъкъ.[4]
След края на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. жителите на селото се изселват в Южна Бесарабия, в с. Татар-Копчак. На тяхно място идват кариоти, които жителите на околните села започват да наричат гърци, по езика, които говорели (според Иречек те били триезичници), макар че обичаите им били български, песните им също български. Училище в селото е открито след Освобождението.[5]
До 14 август 1934 година селото носи името Таптък.[6]
Запазени са конкретни сведения за селото като средище на културния живот и за местни културни дейци от първата половина на 1944 г.[7] През 40-те години на XX век много жители на селото активно подкрепят комунистическото партизанско движение.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[9][10]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 407 | 100.00 |
| Българи | 391 | 96.06 |
| Турци | 3 | 0.73 |
| Цигани | ? | ? |
| Други | 5 | 1.22 |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Неотговорили | 3 | 0.73 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Ангелов, Анастас. Кипра – следи от миналото. Природно-географски данни // liternet.bg. Посетен на 28 май 2023.
- ↑ Ангелов, Анастас. Кипра – следи от миналото. Археологически находни от землището на Кипра // liternet.bg. Посетен на 28 май 2023.
- ↑ Ангелов, Анастас. Кипра – следи от миналото. Името // liternet.bg. Посетен на 28 май 2023.
- ↑ Ангелов, Анастас. Кипра – следи от миналото. За кипренските „гърци“. За кипренското училище // liternet.bg. Посетен на 28 май 2023.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, с. 146.
- ↑ Добруджанска поща - седмичен вестник за защита интересите на Добруджа / Ред. Г. Димитров / брой 57, 24 април 1944, стр.2
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 369.
- ↑ „Справка за населението на село Кипра, община Девня, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
