Железопътна линия Разделна – Кардам

Железопътна линия Разделна – Кардам – Черна вода (Румъния)
Информация
Тип	нормална (1435 mm)
Статус	действаща
Крайни гари	Разделна, Кардам
Започва от	Разделна, в експлоатация е участъка Повеляново - Черна вода (Румъния), закрит за експлоатация е участъка Разделна - РП ,,Разделна"
Продължава като	Железопътна линия 803 (Румъния)
Свързани линии	Железопътна линия 2
Номер линия	28
Пусната	27 септември 1898 до Девня
Разширение	1 декември 1910 г. до Добрич; след 1913 г. до Черна вода
Собственик	ДП НКЖИ
Дължина	111,014 km
Брой линии	единична
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	Повеляново – Девня ~27,5 kV, 50 Hz
Работна скорост	25 – 90 km/h
Максимален наклон	20 ‰
Минимален радиус	200 m
Железопътна линия Разделна – Кардам – Черна вода (Румъния) в Общомедия

Железопътната линия Разделна  – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.

Участък Разделна (Повеляново) – Добрич

Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия Русе – Варна за Добрич.

Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им – от държавата. Участъкът се открива в експлоатация на 27 септември 1898 г.

След влизането му в експлоатация на участъка до Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на Добруджа – град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони.

През 1905 г. XIII обикновено народно събрание одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата Козлуджа – Гевреклер – Саръ гьол – Баллъджа до Добрич (67,5 km). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към Николаевка, или към Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сие“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере – Семет – Ново Ботево – Добрич (56,5 km). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман – Плевен – Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m.

Румънско управление и дострояване на линията

През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова двете страни подписват т. нар. Крайовска спогодба, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на БДЖ се включва участъкът Оборище – Кардам – граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).

По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.

Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.

Експлоатация

През 50-те години на XX век започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа.

През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е частично електрифицирана: до входния светофор (този откъм жп спирка Кипра и надлез автомагистрала Хемус) на жп гара Девня, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и в реверсивното направление се движат без да нужда да влизат в гара Разделна.

През 90-те години на 20-ти век предвид намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, a стрелката, отклоняваща жп превозни средства е демонтирана.

Технически съоръжения по железопътната линия

Повеляново – Кардам
	Линия 3 (Варна фериботна)
	Линия 2 (Синдел)
	515+833 Разделна
	Линия 2 (Варна)
	519+303 (0+00) Повеляново
	2+200 РП „Разделна“
	7+835 Девня
	13+710 Кипра
	16+860 Чернево
	22+810 Суворово
	32+441 Вълчи дол
	38+029 Генерал Киселово
	44+479 Оборище
	51+493 Ботево
	60+256 Дончево
	67+218 Добрич
	75+675 Добрич-север
	80+000 Победа
	88+247 Ген. колево
	91+750 Равнец
	96+235 Генерал Тошево
	105+950 Кардам
	111+014 Граница Румъния
	Линия 803 CFR

Гари

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Повеляново	11	826	597	МРЦ
Девня	6	714	508	Р
Суворово	3	615	590	ЕЦМ
Вълчи дол	3	585	526	РУКЗ
Добрич	4	625	450	РУКЗ
Добрич-север	3	694	594	РУКЗ
Кардам	4	586	461	РУКЗ

Мостове

междугарие	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Повеляново – РП Разделна	0+421	60,00	стоманобетон	река
РП Разделна – Девня	2+530	20,20	стоманобетон	тръби за отвеждане на отпадъчни промишлени продукти към хвостохранилище
РП Разделна – Девня	6+681	33,10	стомана	река
Вълчи дол – Добрич	38+962	40,40	стомана и кам. зидария	река
Вълчи дол – Добрич	51+750	61,50	стомана и кам. зидария	река Суха река
Вълчи дол – Добрич	63+850	63,10	стоманобетон	околовръстен път
Вълчи дол – Добрич	66+600	32,60	стоманобетон	булевард „3-ти март“
Добрич – Добрич-север	72+362	36,20	стоманобетон	река Добричка река
г. Добрич север	75+274	35,20	стоманобетон	улица Войвода Димитър Калъчлията
Ген. Тошево – Кардам	99+991	8,90	стоманобетон	сух тревист дол
Ген. Тошево – Кардам	103+698	60,20	стомана и кам. зидария	сух тревист дол

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара	до гара	скорост
Повеляново	Девня	60
Девня	Суворово	80
Суворово	сп. Дончево	60
сп. Дончево	Добрич-север	80
Добрич-север	граница с Румъния	40

Вижте също

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 2 (България)

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.