Видин (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Видин.
Област Видин Vidin | |
Области в България | |
Област Видин на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Северозападен район за планиране |
Областен център | Видин |
Площ | 3033 km² |
Население | 72 754 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 11 |
БВП (2021) | 915 000 000 лв.[1] |
МПС код | BH |
Официален сайт | www.vidin.government.bg |
Административно деление на областта | |
Видин в Общомедия |
Област Видин (също и Видинска област) е област в Северозападна България. Граничи с Република Сърбия на запад, Република Румъния на север и област Монтана на изток. Заема площ от 3032,9 km² и има население 75 408 души по данни от преброяването през 2021 г., което я прави най-слабо населената област в страната.[2] Административен център е град Видин. Пощенските кодове разпределени за населените места в област Видин започват от 3700 (за град Видин) до п.к. 3999.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Населени места в област Видин (градовете са с удебелен шрифт):
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според окончателни данни от преброяване на населението от 2021 (НСИ), броят на населението в областта е 75 408.[3]
Област Община |
Площ km2 |
Население 31 декември 1934 |
Население 31 декември 1946 |
Население 1.12.1956 |
Население 1.12.1965 |
Население 2.12.1975 |
Население 4.12.1985 |
Население 4.12.1992 |
Население 1.3.2001 |
Население 1.2.2011[4] |
Население 7.9.2021 |
Брой общини |
Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област Видин | 3054,405 | 191 787 | 194 007 | 188 525 | 176 617 | 174 037 | 162 084 | 151 636 | 130 074 | 101 018 | 75 408 | 11 | 7 | 133 | 140 |
Община Белоградчик | 410,665 | 14 632 | 14 513 | 13 650 | 12 862 | 12 255 | 11 072 | 9921 | 8217 | 6602 | 5049 | 1 | 17 | 18 | |
Община Бойница | 187,361 | 10 037 | 9949 | 8805 | 7297 | 5466 | 4121 | 3330 | 2270 | 1341 | 763 | - | 8 | 8 | |
Община Брегово | 179,223 | 16 313 | 15 767 | 14 603 | 13 184 | 12 144 | 10 269 | 9181 | 7515 | 5514 | 3926 | 1 | 9 | 10 | |
Община Видин | 512,932 | 55 071 | 56 078 | 60 298 | 67 213 | 82 484 | 87 202 | 85 974 | 77 480 | 63 257 | 47 847 | 2 | 32 | 34 | |
Община Грамада | 184,213 | 10 814 | 11 096 | 10 502 | 8199 | 6100 | 4818 | 4126 | 3196 | 2007 | 1345 | 1 | 7 | 8 | |
Община Димово | 402,493 | 23 011 | 23 402 | 21 962 | 18 500 | 14 925 | 12 136 | 10 644 | 8783 | 6514 | 4810 | 1 | 22 | 23 | |
Община Кула | 279,370 | 17 833 | 18 176 | 17 776 | 14 732 | 12 266 | 10 116 | 8676 | 6792 | 4717 | 3292 | 1 | 8 | 9 | |
Община Макреш | 228,790 | 10 534 | 10 664 | 9414 | 7531 | 5876 | 4356 | 3624 | 2550 | 1630 | 1067 | - | 7 | 7 | |
Община Ново село | 109,487 | 10 406 | 10 289 | 9018 | 8396 | 7187 | 5784 | 5227 | 4206 | 2979 | 2375 | - | 5 | 5 | |
Община Ружинци | 232,555 | 13 649 | 14 623 | 14 131 | 11 785 | 9722 | 7755 | 7138 | 6061 | 4374 | 3299 | - | 10 | 10 | |
Община Чупрене | 327,316 | 9487 | 9450 | 8366 | 6918 | 5612 | 4455 | 3795 | 3004 | 2083 | 1635 | - | 8 | 8 |
Етническа група (2021):[5] |
|
Вероизповедание (2021):[6] Население: 75 408 души
|
Демография на населението | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2000 | 7,4‰ | 21,0‰ | -13,6‰ |
2001 | 7,4‰ | 20,8‰ | -13,4‰ |
2002 | 7,1‰ | 21,3‰ | -14,2‰ |
2003 | 6,8‰ | 20,5‰ | -13,7‰ |
2004 | 7,4‰ | 20,9‰ | -13,5‰ |
2005 | 7,5‰ | 22,5‰ | -15,0‰ |
2006 | 7,4‰ | 22,4‰ | -15,0‰ |
2007 | 7,1‰ | 21,8‰ | -14,7‰ |
2008 | 7,3‰ | 21,8‰ | -14,5‰ |
2009 | 7,8‰ | 21,5‰ | -13,7‰ |
2010 | 7,8‰ | 22,4‰ | -14,6‰ |
2011 | 7,5‰ | 22,7‰ | -15,2‰ |
2012 | 7,2‰ | 23,2‰ | -16,0‰ |
2013 | 6,8‰ | 21,1‰ | -14,3‰ |
2014 | 7,0‰ | 22,2‰ | -15,2‰ |
2015 | 6,1‰ | 22,8‰ | -16,7‰ |
2016 | 6,2‰ | 23,1‰ | -16,9‰ |
2017 | 6,5‰ | 22,7‰ | -16,2‰ |
2018 | 6,8‰ | 23,2‰ | -16,4‰ |
2019 | 6,5‰ | 22,9‰ | -16,4‰ |
2020 | 5,8‰ | 27,7‰ | -21,9‰ |
2021 | 6,6‰ | 32,3‰ | -25,7‰ |
2022 | 6,8‰ | 27,9‰ | -21,1‰ |
2023 | 7,2‰ | 23,4‰ | -16,2‰ |
Брой, прираст и структура
[редактиране | редактиране на кода]Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и най-рядко населената област (25 души/km²). Населението е много неравномерно разпределено. 47% от жителите живеят в град Видин, 63% – в община Видин и 78% – в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 16 500 души.
Средната гъстота на населението е значително по-ниска от средната за страната.
От 60-те години на 20. век населението на област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20. век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.
Градското население в областта е 63%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Белоградчик (81%), Видин (78%), Грамада (75%) и Кула (73%), а по-нисък – в общините Брегово (46%) и Димово (20%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.
Населено място[7] | Община | Площ на землището
(km²) |
Площ на урбанизираната територия
(km²) |
1934 г. | 1946 г. | 1956 г. | 1965 г. | 1975 г. | 1985 г. | 1992 г. | 2001 г. | 2011 г. | 2021 г. | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Акациево | Видин | 3,486 | 0,32 | 389 | 395 | 370 | 305 | 252 | 198 | 187 | 135 | 100 | 82 | |
Антимово | Видин | 11,962 | 0,90 | 1424 | 1503 | 1476 | 1037 | 793 | 556 | 466 | ||||
Арчар | Димово | 54,418 | 1,89 | 4028 | 4139 | 3990 | 3577 | 3352 | 3051 | 3009 | 2624 | 2370 | 1995 | |
Балей | Брегово | 10,445 | 1,29 | 986 | 847 | 917 | 935 | 889 | 763 | 686 | 540 | 393 | 302 | |
Бела | Димово | 20,785 | 1,12 | 1395 | 1360 | 891 | 575 | 377 | 266 | 241 | 188 | 108 | 69 | |
Бела Рада | Видин | 25,569 | 1,43 | 1525 | 1549 | 1554 | 1367 | 1321 | 952 | 921 | 732 | 585 | 407 | |
Бело поле | Ружинци | 30,656 | 1,19 | 1508 | 1688 | 1577 | 1384 | 1091 | 949 | 1013 | 1004 | 744 | 577 | |
Белоградчик | Белоградчик | 22,234 | 1,59 | 1923 | 2192 | 3444 | 5178 | 6898 | 7205 | 6635 | 5816 | 5173 | 4080 | |
Бойница | Бойница | 63,084 | 2,12 | 3573 | 3565 | 3006 | 2212 | 1778 | 1364 | 1171 | 788 | 456 | 308 | |
Бориловец | Бойница | 10,229 | 0,53 | 890 | 885 | 890 | 828 | 568 | 470 | 350 | 278 | 198 | 109 | |
Боровица | Белоградчик | 23,533 | 0,62 | 776 | 790 | 663 | 538 | 357 | 294 | 263 | 242 | 170 | 108 | |
Бостаните | Чупрене | 0 | 0,00 | 82 | 90 | 71 | 20 | 10 | 6 | 1 | 1 | 0 | — | |
Ботево | Видин | 4,937 | 0,13 | 340 | 332 | 286 | 201 | 158 | 99 | 98 | 85 | 69 | 54 | |
Бояново | Грамада | 6,010 | 0,13 | 214 | 189 | 128 | 71 | 37 | 39 | 37 | 12 | 7 | ||
Бранковци | Грамада | 22,609 | 0,71 | 1339 | 1333 | 1202 | 900 | 560 | 435 | 328 | 210 | 116 | 61 | |
Брегово | Брегово | 39,676 | 4,28 | 5455 | 5246 | 4974 | 5999 | 5525 | 4912 | 3554 | 3111 | 2527 | 1794 | |
Буковец | Видин | 18,152 | 0,93 | 1592 | 1597 | 1639 | 1451 | 1466 | 1250 | 1053 | 931 | 673 | 610 | |
Вещица | Белоградчик | 10,111 | 0,22 | 485 | 456 | 332 | 240 | 178 | 147 | 94 | 85 | 47 | 28 | |
Видин | Видин | 63,218 | 15,06 | 18740 | 18759 | 24170 | 37128 | 53529 | 62484 | 62691 | 57395 | 48071 | 35784 | |
Винарово | Ново село | 19,753 | 0,97 | 2178 | 2210 | 2189 | 1999 | 1846 | 1535 | 1368 | 1056 | 755 | 525 | |
Владиченци | Димово | 6,419 | 0,34 | 473 | 468 | 482 | 373 | 195 | 142 | 112 | 93 | 65 | 28 | |
Водна | Грамада | 18,143 | 0,31 | 690 | 681 | 579 | 399 | 277 | 184 | 157 | 134 | 73 | 37 | |
Воднянци | Димово | 23,101 | 1,24 | 1134 | 1151 | 1044 | 794 | 540 | 460 | 433 | 365 | 249 | 171 | |
Войница | Видин | 14,199 | 0,53 | 514 | 556 | 471 | 345 | 241 | 188 | 194 | 156 | 102 | 51 | |
Връв | Брегово | 22,823 | 1,57 | 2152 | 2064 | 1766 | 1502 | 1222 | 905 | 777 | 586 | 349 | 236 | |
Вълчек | Макреш | 10,769 | 0,45 | 614 | 636 | 578 | 318 | 220 | 158 | 164 | 128 | 70 | 40 | |
Върба | Белоградчик | 7,982 | 0,22 | 325 | 321 | 247 | 137 | 85 | 58 | 58 | 43 | 18 | 12 | |
Върбово | Чупрене | 41,190 | 0,52 | 1292 | 1210 | 990 | 726 | 454 | 303 | 265 | 186 | 110 | 81 | |
Върбовчец | Димово | 6,663 | 0,63 | 820 | 821 | 652 | 541 | 370 | 299 | 213 | 164 | 96 | 45 | |
Въртоп | Видин | 14,213 | 0,72 | 759 | 759 | 754 | 496 | 324 | 222 | 184 | 144 | 71 | 67 | |
Гайтанци | Видин | 13,716 | 0,46 | 806 | 845 | 805 | 648 | 414 | 284 | 261 | 163 | 118 | 95 | |
Гара Орешец | Димово | 33,909 | 1,59 | 1572 | 1188 | 613 | 277 | 156 | 1606 | 103 | 1102 | 810 | 594 | |
Генерал Мариново | Видин | 7,077 | 0,45 | 446 | 514 | 555 | 439 | 349 | 278 | 240 | 221 | 159 | 93 | |
Големаново | Кула | 44,211 | 2138 | 2085 | 1629 | 1199 | 833 | 534 | 390 | 214 | 126 | 63 | ||
Гомотарци | Видин | 23,016 | 1977 | 2030 | 1944 | 1798 | 1728 | 1557 | 1350 | 1011 | 707 | 536 | ||
Горни Лом | Чупрене | 83,57 | 1811 | 1829 | 1783 | 1577 | 1382 | 1240 | 1049 | 919 | 725 | 608 | ||
Градец | Видин | 43,56 | 4027 | 4094 | 4060 | 3605 | 3598 | 2884 | 2428 | 1918 | 1434 | 1103 | ||
Градсковски колиби | Бойница | 9,291 | 416 | 335 | 424 | 337 | 236 | 169 | 129 | 93 | 39 | 3 | ||
Грамада | Грамада | 65,807 | 4404 | 4668 | 4817 | 4178 | 3513 | 3005 | 2633 | 2111 | 1454 | 1013 | ||
Гранитово | Белоградчик | 22,82 | 884 | 795 | 609 | 461 | 306 | 193 | 195 | 125 | 60 | 49 | ||
Граничак | Белоградчик | 9,43 | 330 | 307 | 241 | 142 | 88 | 74 | 58 | 30 | 10 | 8 | ||
Гъмзово | Брегово | 22,98 | 2447 | 2369 | 2060 | 1808 | 1728 | 1407 | 1316 | 1028 | 663 | 515 | ||
Гюргич | Ружинци | 33,35 | 1209 | 1255 | 1175 | 993 | 845 | 636 | 514 | 390 | 276 | 172 | ||
Делейна | Брегово | 19,718 | 1123 | 1080 | 1039 | 914 | 789 | 650 | 560 | 423 | 273 | 209 | ||
Димово | Димово | 15,975 | 1435 | 1466 | 2066 | 2334 | 2462 | 2065 | 1653 | 1506 | 1202 | 948 | ||
Динковица | Видин | 7,702 | 534 | 575 | 507 | 467 | 382 | 259 | 216 | 186 | 155 | 119 | ||
Динково | Ружинци | 10 | 829 | 833 | 673 | 551 | 418 | 340 | 289 | 230 | 159 | 82 | ||
Долни Бошняк | Видин | 5,301 | 462 | 468 | 454 | 409 | 335 | 265 | 188 | 132 | 68 | 51 | ||
Долни Лом | Чупрене | 39,74 | 1220 | 1246 | 1111 | 878 | 722 | 557 | 417 | 342 | 211 | 154 | ||
Драгичеви колиби | Бойница | 0 | 0,00 | 2 | — | |||||||||
Дражинци | Ружинци | 12,863 | 936 | 957 | 889 | 755 | 563 | 407 | 359 | 289 | 179 | 122 | ||
Дреновец | Ружинци | 59,468 | 3404 | 3655 | 3398 | 3701 | 3348 | 2751 | 2176 | 1841 | 1378 | 1112 | ||
Дружба | Видин | 13,952 | 991 | 1014 | 1013 | 893 | 876 | 618 | 479 | 338 | 234 | 165 | ||
Дунавци | Видин | 3074 | 3230 | 3038 | 3455 | 3842 | 3548 | 3365 | 3141 | 2254 | 1755 | |||
Дъбравка | Белоградчик | 16,92 | 736 | 703 | 577 | 414 | 252 | 193 | 167 | 123 | 59 | 51 | ||
Дълго поле | Димово | 7,288 | 338 | 359 | 286 | 197 | 150 | 99 | 75 | 49 | 22 | 2 | ||
Държаница | Димово | 13,448 | 657 | 701 | 648 | 562 | 417 | 318 | 276 | 219 | 117 | 54 | ||
Жеглица | Видин | 10,766 | 769 | 754 | 694 | 551 | 448 | 331 | 320 | 286 | 177 | 143 | ||
Ивановци | Видин | 6,75 | 596 | 613 | 594 | 486 | 354 | 273 | 201 | 155 | 100 | 91 | ||
Извор | Димово | 30,02 | 1591 | 1599 | 1413 | 1163 | 781 | 627 | 518 | 411 | 266 | 150 | ||
Извор махала | Кула | 25,716 | 1097 | 1136 | 1025 | 779 | 501 | 310 | 211 | 173 | 98 | 36 | ||
Иново | Видин | 20,082 | 1716 | 1768 | 1661 | 1386 | 1363 | 1113 | 1000 | 908 | 717 | 634 | ||
Каленик | Видин | 11,631 | 1103 | 1105 | 1133 | 1043 | 842 | 669 | 569 | 411 | 285 | 188 | ||
Калина | Брегово | 2,414 | 158 | 144 | 138 | 88 | 64 | 46 | 53 | 37 | 30 | 38 | ||
Каниц | Бойница | 6,917 | 173 | 185 | 184 | 161 | 106 | 63 | 50 | 26 | 11 | 1 | ||
Капитановци | Видин | 13,769 | 1776 | 1809 | 1844 | 1977 | 1917 | 1780 | 1653 | 1438 | 1061 | 816 | ||
Карбинци | Димово | 28,865 | 1611 | 1611 | 1363 | 987 | 680 | 537 | 414 | 356 | 174 | 142 | ||
Киреево | Макреш | 32,5 | 1446 | 1563 | 1376 | 1127 | 849 | 627 | 497 | 325 | 194 | 119 | ||
Кладоруб | Димово | 10,873 | 420 | 379 | 329 | 211 | 141 | 96 | 86 | 57 | 43 | 27 | ||
Косово | Брегово | 15,673 | 1157 | 1197 | 1151 | 992 | 1006 | 773 | 707 | 564 | 367 | 232 | ||
Коста Перчево | Кула | 17,263 | 1012 | 1098 | 1015 | 733 | 488 | 393 | 292 | 224 | 90 | 49 | ||
Костичовци | Димово | 21,682 | 1121 | 1006 | 749 | 449 | 298 | 230 | 185 | 138 | 78 | 36 | ||
Кошава | Видин | 12,618 | 1207 | 1229 | 1183 | 1215 | 1149 | 1012 | 828 | 560 | 388 | 285 | ||
Крачимир | Белоградчик | 25,81 | 302 | 308 | 266 | 191 | 128 | 95 | 79 | 59 | 24 | 5 | ||
Куделин | Брегово | 7,556 | 433 | 447 | 417 | 499 | 596 | 569 | 511 | 405 | 385 | 229 | ||
Кула | Кула | 63,74 | 5413 | 5550 | 6474 | 5876 | 5660 | 5189 | 4632 | 4018 | 3226 | 2394 | ||
Кутово | Видин | 21,57 | 1767 | 1836 | 1737 | 1452 | 1095 | 735 | 591 | |||||
Лагошевци | Димово | 17,85 | 960 | 1024 | 870 | 594 | 345 | 243 | 220 | 150 | 60 | 19 | ||
Майор Узуново | Видин | 9,848 | 1084 | 1084 | 1133 | 964 | 825 | 636 | 509 | 400 | 291 | 213 | ||
Макреш | Макреш | 38,379 | 1944 | 1901 | 1619 | 1552 | 1088 | 838 | 770 | 587 | 414 | 325 | ||
Мали Дреновец | Димово | 12,635 | 581 | 636 | 641 | 468 | 304 | 237 | 162 | 126 | 73 | 33 | ||
Медешевци | Грамада | 17,602 | 1123 | 1158 | 1074 | 672 | 336 | 256 | 195 | 152 | 59 | 36 | ||
Медовница | Димово | 18,782 | 1189 | 1234 | 1081 | 812 | 546 | 441 | 354 | 339 | 288 | 201 | ||
Милчина лъка | Грамада | 11,453 | 712 | 484 | 423 | 355 | 255 | 168 | 153 | 109 | 51 | 36 | ||
Неговановци | Ново село | 14,743 | 1572 | 1695 | 1440 | 1485 | 1435 | 1152 | 986 | 842 | 598 | 510 | ||
Ново село | Ново село | 48,622 | 4535 | 4318 | 3393 | 3157 | 2503 | 1961 | 1898 | 1484 | 1015 | 866 | ||
Новоселци | Видин | 0 | 0,00 | 275 | 278 | 238 | 293 | 438 | 539 | 801 | 871 | 855 | ||
Орешец | Димово | 0 | 0,00 | 91 | 457 | 1430 | 1987 | 1907 | 64 | 1443 | 17 | 10 | 8 | |
Острокапци | Димово | 8,854 | 435 | 438 | 384 | 283 | 210 | 141 | 143 | 105 | 77 | 52 | ||
Ошане | Белоградчик | 19,22 | 626 | 695 | 576 | 404 | 275 | 174 | 154 | 105 | 68 | 47 | ||
Периловец | Бойница | 30,168 | 617 | 596 | 533 | 405 | 316 | 227 | 193 | 133 | 67 | 24 | ||
Пешаково | Видин | 7,157 | 424 | 442 | 407 | 324 | 247 | 181 | 153 | 140 | 96 | 98 | ||
Плакудер | Видин | 6,642 | 438 | 456 | 426 | 313 | 206 | 148 | 140 | 113 | 86 | 62 | ||
Плешивец | Ружинци | 24,683 | 1277 | 1358 | 1313 | 1028 | 823 | 585 | 477 | 371 | 214 | 118 | ||
Подгоре | Макреш | 54,731 | 1575 | 1664 | 1560 | 1196 | 968 | 755 | 562 | 361 | 267 | 165 | ||
Покрайна | Видин | 14,91 | 2542 | 2498 | 2444 | 2255 | 2521 | 2239 | 1987 | 1657 | 1288 | 1008 | ||
Полетковци | Кула | 7,42 | 454 | 482 | 406 | 266 | 222 | 152 | 110 | 79 | 68 | 37 | ||
Праужда | Белоградчик | 23,89 | 796 | 726 | 612 | 443 | 303 | 196 | 153 | 128 | 63 | 17 | ||
Пролазница | Белоградчик | 9,127 | 420 | 418 | 272 | 176 | 93 | 56 | 46 | 29 | 13 | 8 | ||
Протопопинци | Чупрене | 10,3 | 485 | 434 | 365 | 255 | 187 | 142 | 162 | 114 | 46 | 30 | ||
Рабиша | Белоградчик | 24,39 | 1296 | 1286 | 1173 | 1026 | 880 | 712 | 616 | 441 | 280 | 242 | ||
Раброво | Бойница | 35,037 | 2450 | 2365 | 2159 | 2057 | 1605 | 1205 | 962 | 688 | 446 | 273 | ||
Ракитница | Брегово | 16,338 | 1774 | 1674 | 4566 | 800 | 642 | 403 | 302 | |||||
Раковица | Макреш | 58,496 | 3273 | 3248 | 2788 | 2292 | 2017 | 1485 | 1228 | 858 | 508 | 325 | ||
Раяновци | Белоградчик | 48,151 | 1306 | 1367 | 1125 | 793 | 573 | 365 | 318 | 197 | 106 | 56 | ||
Репляна | Чупрене | 37,58 | 930 | 1001 | 860 | 694 | 557 | 472 | 381 | 288 | 157 | 115 | ||
Роглец | Ружинци | 0 | 0,00 | 206 | 247 | 211 | 105 | 51 | 43 | 46 | 45 | 27 | 14 | |
Ружинци | Ружинци | 21,597 | 1837 | 2042 | 2458 | 2158 | 1777 | 1428 | 1337 | 1166 | 883 | 721 | ||
Рупци | Видин | 8,368 | 407 | 441 | 417 | 329 | 294 | 201 | 199 | 204 | 148 | 174 | ||
Салаш | Белоградчик | 49,803 | 1460 | 1293 | 1117 | 895 | 600 | 467 | 379 | 267 | 171 | 136 | ||
Септемврийци | Димово | 16,67 | 960 | 1101 | 1067 | 888 | 680 | 512 | 419 | 343 | 240 | 121 | ||
Синаговци | Видин | 23,79 | 1407 | 1460 | 1277 | 1110 | 1028 | 765 | 623 | 504 | 415 | 331 | ||
Скомля | Димово | 8,903 | 471 | 440 | 331 | 235 | 179 | 91 | 71 | 56 | 26 | 19 | ||
Слана бара | Видин | 11,739 | 778 | 849 | 810 | 781 | 773 | 642 | 590 | 573 | 431 | 324 | ||
Сланотрън | Видин | 15,991 | 1418 | 1476 | 1497 | 1434 | 1454 | 1254 | 1032 | 811 | 509 | 377 | ||
Сливовник | Белоградчик | 6,55 | 260 | 267 | 173 | 118 | 73 | 35 | 54 | 44 | 18 | 9 | ||
Срацимирово | Грамада | 13,165 | 655 | 669 | 565 | 387 | 259 | 177 | 164 | 106 | 72 | 36 | ||
Средогрив | Чупрене | 22,15 | 799 | 834 | 764 | 601 | 495 | 350 | 299 | 215 | 145 | 83 | ||
Стакевци | Белоградчик | 71,375 | 1827 | 1769 | 1552 | 1194 | 848 | 533 | 442 | 309 | 199 | 108 | ||
Старопатица | Кула | 41,529 | 2408 | 2409 | 2100 | 1727 | 1401 | 1084 | 861 | 550 | 383 | 239 | ||
Струиндол | Белоградчик | 9,97 | 387 | 330 | 242 | 150 | 115 | 78 | 54 | 35 | 27 | 10 | ||
Тияновци | Брегово | 14,8 | 628 | 599 | 575 | 447 | 325 | 244 | 217 | 179 | 124 | 69 | ||
Толовица | Макреш | 14,447 | 677 | 683 | 574 | 360 | 238 | 151 | 120 | 78 | 49 | 25 | ||
Тополовец | Кула | 15,879 | 1019 | 1118 | 1103 | 982 | 844 | 711 | 671 | 473 | 355 | 267 | ||
Тополовец | Ружинци | 12,421 | 1019 | 1118 | 1103 | 362 | 289 | 217 | 152 | |||||
Тошевци | Грамада | 29,424 | 1891 | 1889 | 1653 | 1180 | 829 | 556 | 457 | 337 | 170 | 119 | ||
Търговище | Чупрене | 22,13 | 997 | 964 | 836 | 644 | 515 | 369 | 315 | 220 | 142 | 128 | ||
Търняне | Видин | 4,901 | 425 | 450 | 410 | 326 | 324 | 241 | 226 | 200 | 185 | 122 | ||
Флорентин | Ново село | 13,283 | 1211 | 1189 | 1209 | 1037 | 829 | 673 | 559 | 462 | 352 | 274 | ||
Халовски колиби | Бойница | 0 | 0,00 | 17 | 111 | 41 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | — | ||
Цар Симеоново | Видин | 11,332 | 717 | 693 | 668 | 462 | 328 | 222 | 169 | 154 | 118 | 97 | ||
Цар Шишманово | Макреш | 19,078 | 1005 | 969 | 919 | 686 | 496 | 342 | 283 | 213 | 128 | 68 | ||
Цар-Петрово | Кула | 44,019 | 2191 | 2122 | 1860 | 1457 | 1048 | 753 | 642 | 481 | 297 | 172 | ||
Черно поле | Ружинци | 27,205 | 1424 | 1470 | 1336 | 1083 | 806 | 616 | 565 | 436 | 297 | 229 | ||
Чифлик | Белоградчик | 9,36 | 493 | 490 | 429 | 362 | 203 | 197 | 156 | 139 | 96 | 75 | ||
Чичил | Кула | 19,595 | 998 | 1071 | 1031 | 670 | 427 | 321 | 298 | 163 | 74 | 35 | ||
Чупрене | Чупрене | 70,67 | 1871 | 1842 | 1586 | 1523 | 1290 | 1016 | 906 | 719 | 547 | 436 | ||
Шипикова махала | Бойница | 2,96 | 144 | 159 | 156 | 94 | 68 | 51 | 42 | 22 | 5 | 2 | ||
Шипот | Димово | 12,177 | 618 | 613 | 502 | 340 | 235 | 170 | 164 | 89 | 38 | 26 | ||
Шишенци | Бойница | 28,291 | 1757 | 1748 | 1453 | 1162 | 777 | 572 | 433 | 242 | 119 | 43 | ||
Яньовец | Димово | 14,787 | 309 | 327 | 321 | 251 | 143 | 103 | 62 | 55 | 14 | 12 | ||
Ярловица | Димово | 18,387 | 802 | 884 | 809 | 602 | 457 | 338 | 288 | 231 | 92 | 58 | ||
Ясен | Ново село | 13,086 | 910 | 877 | 787 | 718 | 574 | 463 | 416 | 362 | 259 | 200 |
Физическа география
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение
[редактиране | редактиране на кода]Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок ( ), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад ( ), билото на Стара планина на юг ( ) и околностите на село Динково на изток ( ).
На югоизток Област Видин граничи с област Монтана, на североизток – с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад – със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km – по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта – в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20 – 30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150 – 200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.
Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10 – 20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В област Видин се намира и неговата най-висока точка – връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части – планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Цялата територия на област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.
Най-голямото естествено езеро в област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната – Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20 °C, а средните януарски – около 0 °C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500 – 600 mm в равнините до 1000 – 1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата – североизточните.
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]В равнинните части на област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите – иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.
Опазване на околната среда
[редактиране | редактиране на кода]Към 2015 г. на територията на област Видин се намират 1 резерват, 8 защитени местности и 8 природни забележителности.
Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) |
Година на обявяване |
---|---|---|---|---|
R27 | Чупрене | Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене | 1451,99 | 1973 |
ZM395 | Връшка чука | Извор махала | 68,28 | 1986 |
ZM396 | Липака | Милчина лъка | 13,37 | 1951 |
ZM398 | Раковишки манастир | Раковица | 51,52 | 1975 |
ZM450 | Остров Кутово | Кутово | 118,33 | 2007 |
ZM491 | Чупренски буки | Горни Лом, Репляна, Стакевци, Чупрене | 553,06 | 1986 |
ZM515 | Острови Близнаците | Цар Симеоново | 11,24 | 2007 |
ZM522 | Миджур | Горни Лом | 159,31 | 2009 |
ZM559 | Находище на ружевидна поветица | Ново село | 1,43 | 2013 |
PZ004 | Белоградчишки скали | Белоградчик, Боровица, Върбово, Чифлик | 652,36 | 1949 |
PZ007 | Пещера Магурата | Рабиша, Толовица | 82,5 | 1960 |
PZ189 | Пещера Венец | Орешец | 1 | 1971 |
PZ249 | Леви и десни сухи печ | Долни Лом | 0,2 | 1976 |
PZ250 | Боровият камък | Боровица | 1,29 | 1976 |
PZ251 | Водопад на река Стакевска в местността „Белата вода“ | Стакевци | 1,07 | 1976 |
PZ443 | Петров церак | Тополовец | 0,2 | 1982 |
PZ540 | Гардата | Протопопинци | 0,9 | 2010 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Древност
[редактиране | редактиране на кода]В пещерата Козарника на територията на област Видин са открити възможно първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и че са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.
Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.
Територията на област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 – в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи – язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.
През по-голямата част от 7 век територията на област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691 – 693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700 – 721). [8] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.
През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара, приела християнското име Теодора, и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на „багрянородения“ Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи – до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442 – 1444.
Османско управление
[редактиране | редактиране на кода]Видин през Османско владичество е бил един от най-важните градове на Балканите. До 1846 г. санджак Видин е свързан санджак на Румелийски санджак. След 1846 г. е Манастърски вилает.
През 1801 – 1802 г. е построена джамията на Осман Пазвантоглу, сега паметник на историческото наследство. Тази джамия е единственият мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма – полумесец.
Във Видин има и останки от сарая на Осман Пазвантоглу.
За Видин е съхранен и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. В него се разказва за Кримската война. Прилича на епоса за Силистра и епоса за Плевен.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин, където преминава през река Дунав по Моста Видин-Калафат. В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.
Железопътните линии в област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.
Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.
До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.
Полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ, СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ И ОБЛАСТИ КЪМ 7.09.2021 ГОДИНА
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ И ОБЛАСТИ КЪМ 7.09.2021 ГОДИНА
- ↑ Градовете са с удебелен шрифт.
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), С. 1918, с. 253
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на областната администрация на Видин
- Неофициален сайт на област Видин Архив на оригинала от 2011-07-17 в Wayback Machine.
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви