Черно поле
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Черно поле | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 197 души[1] (15 март 2024 г.) 7,25 души/km² |
Землище | 27,205 km² |
Надм. височина | 230 m |
Пощ. код | 3922 |
Тел. код | 09324 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 81247 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
Чѐрно полѐ е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Черно поле е възникнало най-вероятно през 16 век. Селото е споменато в турските регистри за данъци като голямо село. Самият Панайот Хитов посочва в спомените си: „...преминахме от Зайчар през Тимока и се спряхме за два дни на Бойница. След това от там стигнахме до Гайтанци, Акчар, Черно поле, Превала и стигнахме Чипровци.“ В споменатия маршрут войводата цитира само местата, на които денем са правили лагери. Според предания населението са преселници от Балкана, бягащи от турците хора от Троян и Тетевен. Пак според преданията селото първоначално се казвало Смърдан /различно село от едноименното до Видин/ и се намирало на около километър южно от сегашното до местността Смърдан до Сврача бара. По чумавото време било засегнато тежко и селяните направили курбан като заклали овен на сегашното място. И така се преместило и селото. Според преданията селяните вързали черен овен, оставили го да обикаля и там, където минал, били поставени границите на селото. Наречено било „Черно поле“.
През 1945 година в селото е създадено първото Трудово кооперативно земеделско стопанство в Белоградчишко, в което първоначално се включват 31 семейства и което е наречено „Свобода“.[2]
В местността „Умника-над село“ на терена на бившето ТКСЗ с площ 96,037 дка е изградена и от месец юли 2012 г. произвежда електричество фотоволтаична електроцентрала. Както казват местните жители – „ловат ток от слънцето“.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 297 | 100,00 |
Българи | 223 | 75,08 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 72 | 24,24 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 2 | 0,67 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Народното основно училище „Васил Левски“ в село Черно поле е построено през 1895 г. В него се е преподавало до 1944 г. През 1930 г. в него е работил Даскал Йоско, а директор е бил младият учител Асен Виденов. „Училището ни беше една стара схлупена постройка, стените ѝ отлепени една от друга, всеки момент можеше да падне на главите ни от детските битки и викове. В класната стая децата влизаха и излизаха направо през прозорците“ – пише Анто Горанов в своята книга „Стъпките заглъхват завинаги“. Училищно настоятелство е било регистрирано от 1915 до 1934 г. След завършване на отделенията учениците са продължавали прогимназиалното си образование в село Ружинци, където са се събирали ученици от околните села. Учениците от село Черно поле е трябвало да изминават ежедневно разстояние от 10 – 12 км. Те са го правели, често въпреки настояването на родителите им, че достигнатото в село начално образование е достатъчно да се пасе добитъка и да се жъне.
В детската градина на село Черно поле понастоящем (2011 г.) има само 18 деца, от които две българчета и 16 от ромски произход.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата на селото „Св. Троица“ е най-вероятно построена през 1914 г. и е функционирала като православен храм до 1948 г. През 2008 г. за втори път и вече безвъзвратно е открадната оригиналната църковна камбана, като първия път е открита открадната от цигани. Нова камбана е поставена по време на мандата на кмета Тодор Тодоров. Понастоящем църквата е ограбена. Местната власт, със съдействието на Видинска митрополия успява да съхрани някои от иконите, за да могат някога да бъдат върнати в нея. В църквата са останали няколко фрески, от които изображението на „дявола с вила в ръка и рога на главата“ на една от страничните вратички на олтара.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 1 май – събор на селото (празнува се в събота и неделя)
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Доц.д-р Спас Иванов дм, хирург, онколог;
Д-р Антон Петров, Директор РЗИ Видин;
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 111, 124.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|