Нишава

Нишава
Nišava
	Нишава Nišava
	Река Нишава преди с. Калотина
	Местоположение в Сърбия; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Сърбия
Дължина	218 km
Водосб. басейн	3950 km²
Отток	36 m³/s
Начало
Място	Ком
Координати	43°10′05.88″ с. ш. 23°03′51.12″ и. д. / 43.1683° с. ш. 23.0642° и. д.
Надм. височина	1740 m
Устие
Място	Южна Морава
Координати	43°22′14.16″ с. ш. 21°46′09.12″ и. д. / 43.3706° с. ш. 21.7692° и. д.
Надм. височина	173 m
Ширина	30 m
Път на реката
	Южна Морава → Велика Морава → Дунав → Черно море
	Нишава в Общомедия

Нишава (на сърбохърватски: Nišava) е река в България (Софийска област – община Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава). Дължината ѝ е 218 km, от които в България 40 km. Средният годишен отток при Калотина е 1,80 m³/s.

Географска характеристика

Извор, течение устие

Река Нишава извира на около 1100 m югоизточно от връх Ком в Берковската планина, на 1740 m н.в., под името Гинска река, поради което често (предимно в Сърбия) се смята, че Нишава води началото си едва след сливането на река Гинска с река Ерма, на сръбска територия, край село Суково. Според трета версия за изворите на реката, възприета от някои пътешественици в миналото, нейно начало е река Йежевица, която извира недалеч от Драгоман^[1].

На 43°02′ с. ш. 23°07′ и. д. / 43.033333° с. ш. 23.116667° и. д.43.033333, 23.116667 Гинска река завива на запад, след около 5 км достига сливането си с река Зли дол. Река Нишава преминава през Годечката котловина, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом, след което навлиза в сръбска територия. Останалите 151 km Нишава тече в северозападна посока, като преминава през Царибродското и Пиротското поле, където в нея се вливат реките Ерма и Темска (Височица). След района на Бела паланка тя образува внушителната Сичевска клисура (дължина 17 km, дълбочина 350 – 400 m). В Сърбия Нишава преминава през градовете Цариброд, Пирот, Бела паланка, Нишка баня и Ниш и на около 10 km след Ниш се влива отдясно в река Южна Морава.

Водосборен басейн, притоци

Общият водосборен басейн на реката обхваща площ от 3950 km², от които в България са 1237 km², а в Сърбия – останалите 2713 km². В България водосборният басейн на Нишава обхваща северозападните части на Софийска област и северните части на Пернишка област. Границите на водосборния басейн на реката са следните: на север, североизток и изток – с водосборните басейни на реките Топоничка (десен приток на Южна Морава) и Тимок, Огоста и Искър (десни притоци на Дунав), на юг – с водосборния басейн на река Струма (от басейна на Егейско море), на югозапад – с водосборния басейн на река Южна Морава (дясна съставяща на Велика Морава). Основните притоци на реката са: → ляв приток, ← десен приток

→ Шумска река
← Забърдска река
→ Аракул
→ Ежовица
→ Габерска река 36 km
→ Ерма 74 km
← Темска (Височица) 71 km
→ Цървена река
→ Коритница
→ Кутинска река ок. 40 km
→ Габровичка река

Хидроложки показатели

Средният многогодишен отток на реката при с. Калотина е 1,8 m³/s, а в устието – 104 m³/s. Пълноводието на Нишава е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Селища, стопанско значение

В България: с. Гинци, град Годеч, с. Туден, с. Беренде, с. Беренде извор, с. Калотина.

В Сърбия: градовете Цариброд (Димитровград), Пирот, Бела паланка, Нишка баня, Ниш.

По протежение на най-горното течение на реката (около 7 km) преминава път № 81 София – Берковица – Монтана – Лом, а от българо-сръбската граница до устието на Нишава при Ниш – европейски път Е-80 (около 110 km).

На българска територия водите на реката се използват главно за напояване, а на сръбска територия и за производство на електроенергия – ВЕЦ „Сичево" и „Островица".

Други

На Нишава е наречена улица в кварталите „Стрелбище“, „Хиподрума“ и „Белите брези“ в София (Карта).

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.

Галерия

Сичевската клисура на Нишава
Река Нишава в гр. Ниш

Бележки

↑ Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 546

Източници

Мичев, Н., Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. Географски речник на България. София, 1980, стр. 336.
Реки в България

[1] Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 546

[1]