Берковска планина
Берковска планина | |
Изглед от северния склон | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Област Монтана Софийска област |
Част от | Стара планина |
Най-висок връх | Ком |
Надм. височина | 2015,8 m |
Подробна карта | |
Берковска планина е планина в Северозападна България, Западна Стара планина, област Монтана и Софийска област. Югозападната част на планината е на територията на Република Сърбия.
Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Берковската планина се издига в западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по част от билото ѝ от югоизток на северозапад преминава държавната граница между двете държави, между пограничните пирамиди от № 304 (връх Сребърна 1931 м) до № 315 (седловината Суровичница). На северозапад чрез седловината Суровичница (1356 м) се свързва с Чипровска планина, а на югоизток Петроханският проход (1410 м) и долината на река Гинска (лява съставяща на река Нишава) я отделят съответно от планините Козница и Понор, които са части от Западна Стара планина. На североизток чрез дълги и полегати склонове се спуска към Берковската котловина и долината на река Огоста. На югозапад чрез седловина висока 1129 м, източно от себо Губеш и на запад чрез пролома на река Зли дол (дясна съставяща на река Нишава) се свързва с рида Вучибаба, а на югозапад, на територията на Сърбия, долината на река Височица (Комщица, Темска река, десен приток на Нишава) я отделя от планината Видлич, която също е част от Западна Стара планина.
Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 40 км, а ширината – 20 км. Най-високата точка е връх Ком (2015,8 м), разположен на 8 км по права линия югозападно от град Берковица.
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]Име | Кота (m) |
---|---|
Голям Ком | 2015,8 |
Среден Ком | 1958,9 |
Сребърна | 1931,3 |
Кота | 1814,3 |
Кота | 1758,7 |
Кота | 1738,9 |
Кота | 1712,7 |
Кота | 1687,6 |
Кота | 1666,1 |
Зелена глава | 1653,4 |
Лисински връх | 1630,8 |
Малък Ком | 1617,8 |
Кота | 1598,5 |
Кота | 1499,7 |
Кота | 1469,2 |
Кота | 1389.4 |
Кота | 1372.6 |
Калето | 1315,4 |
Кота | 1222,8 |
Кота | 1209,5 |
Клюндера | 1202,3 |
Здравченица | 1176,3 |
Кота | 1076,8 |
Студен камък | 1026,6 |
Геоложки строеж
[редактиране | редактиране на кода]Планината е образувана върху южното бедро на Берковската антиклинала. Изградена е от палеозойски кристалинни скали – гранити, триаски, юрски и кредни варовици, пясъчници и конгломерати. На тази база в североизточната ѝ част има залежи на мрамори с промишлено значение и находища на злато.
Климат и води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината на северозапад водят началото си десните притоци на река Огоста – Дългоделска Огоста, Златица и др., а на юг – реките Нишава и десният ѝ приток Височица (Комщица, Темска река), заедно със своите десни притоци. Част от водите на реките в югоизточната част на планината чрез канали се отправят към каскадата
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Почвите са лесивирани, кафяви планинско-горски и планинско-ливадни.
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]В планината се срещат сърни, диви свине, вълци, лисици, диви котки.
Флора
[редактиране | редактиране на кода]Северният стръмен склон е горист, като преобладава букът, а в подножието има кестенови гори. На север от връх Ком има иглолистни гори. Южният склон е обезлесен, с обширни пасища, засегнат от ерозия. Най-високите билни части на планината са заети от високопланински храстови и тревни формации. „Петрохан“.
Защитени територии
[редактиране | редактиране на кода]- Горната кория – резерват
- Хайдушки водопади – природна забележителност
- Уручник – защитена местност
- Малкият мостък
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]По северните склонове на планината са разположени град Берковица и още около 10 – 15 села, по южното селата Губеш, Комщица и Бърля в България, Сенокос, Росомац, Йеловица и Света Богородица в Сърбия.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Изходни пунктове за Берковската планина са градовете Берковица и Годеч и селата Бързия и Гинци, както и Петроханския проход.
- Връх Ком е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
- От връх Ком е началото на маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
Хижи
[редактиране | редактиране на кода]В Берковската планина се намират следните хижи:
Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
---|---|---|---|---|---|
„Ком Нова“ | 1506 | Да | 120 | Да | Да |
„Ком Стара“ | 1620 | Да | 28 | Да | Да |
„Здравченица“ | Не | 54 | Не | Не | |
„Малина“ | 1550 | Не | 35 | Не | Не |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 246.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 45.
- Стара планина пътеводител