Бързия
| Бързия | |
 Главната улица | |
  Бързия  Бързия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1226 души[1] (15 март 2024 г.) 14,2 души/km² |
| Землище | 86,331 km² |
| Надм. височина | 471 m |
| Пощ. код | 3520 |
| Тел. код | 09523 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 07510 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Берковица Радослав Найденов (БСП – Обединена левица, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023) |
| Кметство – кмет | Атанас Алексов |
| Бързия в Общомедия | |
Бързѝя е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бързия се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Село Бързия (1796 жит.) се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя.
Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия.
От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.[2]
През XIX в., поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г.
Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Роберт Цанев.[3]
През 1922 година в Клисура е основана Трудова горска производителна кооперация „Петрохански проход“. Към 1935 г. тя има 60 члена.[4]
На 24 септември 1923 г. комунистите и членовете на БЗНС въстават и се отправят към Петрохан.
Днес с. Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото се намира защитена местност „Уручник“.[5]
В село Бързия се намира и Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“[6], което е учебна база на Лесотехническия университет. В селото има и профилакториуми, плувни басейни с минерална вода и ученически лагери. Идеално място за почивка както през лятото, така и през зимата.
В близост до село Бързия се намира Клисурският манастир.
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]В село Бързия се намира производствено-складовата база за бутилиране на минералната вода „Ком“. Намират се още 3 мебелни цеха.
В землището на Бързия са разположени основните съоръжения на Каскада „Петрохан“, включително трите ѝ изравнителя и трите водноелектрически централи - ВЕЦ „Петрохан“, ВЕЦ „Бързия“ и ВЕЦ „Клисура“.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Пазарен ден: четвъртък.
Събор: последната неделя от август.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ За църквата „Св. Николай Мирликийски-Чудотворец“ – с. Бързия на сайта Свети места.
- ↑ „Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev“. София: Тангра ТанНакРа, 2007.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 6 (не е отбелязана в изданието – околия Берковица)
- ↑ Защитена местност „Уручник“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Сайт на УОГС „Петрохан“ – с. Бързия
| ||||||||