Кънчо Цанев

Кънчо Цанев
Роден	21 юли 1934 г. село Бахреци, Дряновско, Царство България
Починал	10 януари 2011 г. София, Република България
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	проф. Асен Василев
Направление	дърворезба

Кънчо Денчев Цанев е български резбар, професор в Националната художествена академия. Той е сред най-значимите представители на българската дърворезба от втората половина на XX в. Той не само продължава традициите на Тревненската резбарска школа, на чийто постижения стъпва, но ги доразвива и обогатява с ново философско съдържание.

Биография

Роден е на 21 юли 1934 г. в село Бахреци, община Трявна. Завършва Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна в класа на един от последните възрожденски майстори – Сава Антонов (1952).

Работи в дърводелското предприятие „Изкуство“ в Трявна, където прави дърворезбовани мебели за износ, а след това в „Народно творчество“ в София.

През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Дърворезба“ при проф. Асен Василев.

Преподавател в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Главен художник на град Габрово и директор на художествената галерия „Христо Цокев“ в същия град.

От 1975 г. е доцент, а от 1983 г. – професор в Художествената академия в София. Бил е завеждащ катедра „Резба“, заместник-декан и декан на Приложния факултет, заместник-ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ в София.

Баща на дърворезбаря и скулптор Роберт Цанев и на изкуствоведа и художник Петер Цанев.

Умира на 10 януари 2011 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

Творчество

По-големи проекти

• ритуалните зали на градския съвет във Велико Търново и Хлебарово;
• кметството и училището в Боженците;
• два тавана на възрожденските къщи в Стария Пловдив и кьошковете около джамията там;
• Монументална дърворезба на Кънчо Цанев е съхранена в българските посолства в Бон, Москва и Тунис;
• Слънцето, което грее на тавана в Дом 1 на резиденция „Бояна“, е негово дело. Поканил го архитект Александър Баров. Трябвало да работи с професора си Асен Василев, но той вече бил възрастен и подканил ученика си: вземи най-голямата зала. Залата е известна като „Слънчевата зала“. Работили заедно с Антон Дончев, друг известен съвременен дърворезбар, също тревненец. Пак заедно са изработили монументалните пана във фоайето на НДК. Там Кънчо Цанев е направил единствената и до днес кръгла скулптура от дърво, „Самодива“.
• Една от последните му мащабни творби е таван в представителството на „Газпром“ в София.

Иконостаси

• Иконостас на църквата „Св. Никола“ – Харманли,
• Иконостас на църквата „Св. Димитър“ – с. Бресте, Белослатинско,
• Иконостас на църквата „Успение Богородично“ – Пампорово (1999),
• Иконостас на църквата „Въведение Богородично“ – Италиански лицей, кв. Горна баня, София (2000),
• Иконостас на църквата „Св. Никола“ – с. Бързия, Берковско (2003),
• Иконостас на църквата „Св. Иван Рилски“ – с. Добри дял,
• Иконостас на църквата „Свети Висарион Смоленски“ в Смолян (2002-2006).

Работи в Трявна

• Скулптурно оформление на „Моста на занаятите“ – камък, 3 фигури, в авторски колектив с Георги Дойнов;
• Паметник на Незнайния строител, площад пред железопътна гара Трявна, камък, в авторски колектив с Георги Дойнов;
• Стенно пано в хотел „Панорама“;
• Два резбовани тавана за хотелски апартаменти и декоративна колона в централното фоайе на хотел „Трявна“.

Признание и награди

• Втора награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства, присъдена от СБХ,
• Голямата награда за приложни изкуства на СБХ,
• Първа награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства – Ямбол,
• награда за цялостно творчество „Принос в българското изкуство“, присъдена от Съюза на българските художници,
• орден „Кирил и Методий“, втора степен,
• орден „1300 години България“,
• званията „Заслужил художник“ и „Народен художник“.

Удостоен е със званието Почетен гражданин на град Трявна на 1 ноември 2009 г.

Библиография

• Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev. София: Тангра ТанНакРа, 2007, 128 с. ISBN 978-954-378-005-1

Филмография

• Професор Кънчо Цанев – резбарят (36:37 мин.), документален филм, автори: д-р Радослав Спасов, д-р Цаньо Митев-Ошански; отг. оператор Пламен Соловей, режисьор Пенка Шопова

Източници

• Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.

Външни препратки

• Вероника Якимова, „Кънчо Цанев (1934-2011)“, в. „Култура“, бр. 2 (2620), 21 януари 2011
• Константин Събчев, „Кънчо Цанев ще вае олтара на Господа“, в. „Стандарт“, бр. 6462, 11 януари 2011
• „Репортаж от изложба дървопластика „Духовни символи – традиция и приемственост“ на Кънчо Цанев и Роберт Цанев“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., ТВ Европа, 21 октомври 2007 (видео)
• Петя Божкова, „Тримата професори – резбари от град Трявна“, блог на Дарин Божков, 24 март 2011
• Елена Колева, „Проф. Кънчо Цанев и неговите достойни продължители“, в. „100 вести“ (Габрово), бр. 128 (5182), 7 юни 2014 г., стр. 4