Александър Баров
Александър Баров | |
български архитект | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Архитектура | |
Известни творби | зала „Универсиада“ (1961) резиденция „Бояна“ (1974) сградата на българското посолство в Москва (1977) Национален дворец на културата (1978) |
Александър Георгиев Баров е известен български архитект.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1931 година в Разлог. Завършва архитектура във Висшия инженерно-строителен институт през 1954 г. Член е на Българската комунистическа партия от 1954 г. Работи в Българския съюз за физкултура и спорт (1954 – 1956 г.) и в „Главпроект“ (1956 – 1966 г.). През 1966 – 1970 г. е началник на управление при Министерството на архитектурата и благоустройството, през 1970 – 1972 г. е директор на „Главпроект“, през 1973 – 1976 г. е в Министерството на строежите и архитектурата, а от 1976 г. е ръководител на творческо ателие в „Софпроект“.
Проектирал е зала „Универсиада“ (1961 г.), Олимпийския спортен комплекс в Акра, Гана (1961 г.), сградата на българското посолство в Москва (1977 г.), резиденция „Бояна“ (1974 г.), много възпоменателни комплекси.
Най-значимата му творба е Националният дворец на културата (1978 г.), като архитект Баров проектира сградата, а архитект Атанас Агура – околното пространство.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Александър Баров е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта). На 28 юли 2017 година е обявен посмъртно за почетен гражданин на Благоевград.[2]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1969 г. – Димитровска награда;
- 1974 г. – Герой на социалистическия труд;
- 1974 г. – Почетно звание „заслужил архитект“;
- 1974 г. – Орден „Георги Димитров“;
- Почетно звание „Народен архитект“;
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „България“, т. 1, София, 1978, стр. 216.
- ↑ Списък Почетен гражданин на Благоевград // Община Благоевград. Архивиран от оригинала на 2019-10-27. Посетен на 27 януари 2017.
- Български архитекти
- Български творци от Македония
- Възпитаници на УАСГ
- Членове на БКП
- Народни архитекти
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Червено знаме на труда“
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на Димитровска награда
- Почетни граждани на Благоевград
- Родени в Разлог
- Починали в София