Направо към съдържанието

Петер Цанев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Цанев
български художник и изкуствовед
Роден
29 юни 1967 г. (57 г.)
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вНационална художествена академия
Публикации„Психологически подходи в изкуствознанието“ (2009)
Семейство
БащаКънчо Цанев
Братя/сестриРоберт Цанев

Петер Кънчев Цанев е български художник и изкуствовед, професор в Националната художествена академия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юни 1967 г. в Габрово. Син на прочутия резбар и скулптор проф. Кънчо Цанев и брат на доц. Роберт Цанев. Завършва НХА, специалност Графика (1992). Доцент по методика на обучението по изобразително изкуство (2003). Професор по психология на изкуството и ръководител на катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“ на НХА (2011).[1][2]

Доктор по история на изкуството с дисертация на тема „Универсални мотиви в изкуството през погледа на детската рисунка“ (1999). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Психологически подходи в изкуствознанието през ХХ век. Основни въпроси, идеи и изследователски методи“ (2009).[1]

Хоноруван професор по теория на изкуството във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[1]

Хоноруван професор по дисциплината „Окото и картината“ в магистърска програма Философска антропология във Философския факултет на СУ „Климент Охридски“ (2016 – 2019).[3]

Член на Съюза на българските художници.[1]

Гост-редактор е на специален брой на списание Arts (MDPI), посветен на „Теорията на изкуството и психологическата естетика“ (2022)[4].

Главен редактор е на международното списание „Изкуство в психологията“ (2019 – 2024)[5].

Главен редактор е на академичното списание „Психология на изкуството“ (ArtPsychology.net) (2009 – 2024).[6]

Самостоятелни изложби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жертви на декориране, галерия „XXL“, София, 2002.[7]
  • Халюциниращи обекти, галерия „Салон 77“, Ниш, Сърбия, 2005.
  • Упражнения по съвършенство, галерия „Ирида“, Пловдив, 2006.
  • Ектопластични рисунки и инсталации, Национална галерия за съвременно изкуство „Шипка 6“, София, 2009.[8][9]
  • Непредвидимо прозрачен. Хетерохронни инсталации, галерия „Ателие Пластелин“, София, 2010.
  • Инструменти на съпричастност, галерия „Райко Алексиев“, София, 2011.[10][11][12]
  • Инструменти на съпричастност, галерия „Рафаел Михайлов“, Велико Търново, 2011.
  • Скрити източници, галерия „Аросита“, София, 2011.[13][14][15]
  • Несчупени инструменти, галерия „Източен 48“, Пловдив, 2012.[16]
  • Екскурсивни обекти. Галерия Credo Bonum, София (2018)[17][18]
  • Преустановяване на обекта. Гьоте институт, София (2015)[19]
  • Out-of-Body Experience. Галерия + 359, София (2018)[20]
  • Ectoplasticones (Ектопластикони). Галерия Харта, София (2023)[21]

Кураторски проекти

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Visual Immortality“, Второ международно биенале на съвременното изкуство, Шумен (2004)
  • „Машини за живопис. Антагонизми на абстрактното производство“, Шипка 6, София (2010)
  • „Библиотеката – сили на анонимност“, Галерия „София Прес“, София (2012)
  • „Невидимите монументи – недокоснатите тела на града“, Парк Дондуков, Пловдив (2013)
  • (заедно със Станислав Памукчиев) „Неразказаната абстракция“, Галерия на СБХ, София (2014)[22][23]
  • „Скулптурният обект като зрител“, Галерия „Васка Емануилова“, София (2016)
  • „Свет(л)oотражения“, Ретроспективна изложба на Венцеслав Костов, Галерия Credo Bonum (2017)
  • (заедно със Станислав Памукчиев и Кирил Василев) „Спорът за реалността“, Галерия на СБХ, София (2017)[24]
  • (заедно със Станислав Памукчиев) „Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност“ Галерия „Райко Алексиев“, София (2020)[25][26]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Монографии
  • Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки. София: Фондация „Съвременно изкуство“, 2002.[27]
  • Психология на изкуството. София: НХА, 2008.
  • Психологически подходи в изкуствознанието. София: НХА, 2009.
  • (в съавторство със Станислав Памукчиев) Неразказаната българска абстракция. София: СБХ, 2014, 176 с. ISBN 978-954-92096-7-9[28][29]
  • (в съавторство със Станислав Памукчиев и Кирил Василев) Спорът за реалността. Съвременна българска живопис и скулптура. София: Сиела, 2019.
На руски език
Учебници
  • Изобразително изкуство за 1. клас. София: Просвета, 2002, 80 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Димитър Димитров)
  • Изобразително изкуство за 2. клас. София: Просвета, 2003, 80 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Димитър Димитров)
  • Изобразително изкуство за 5. клас. София: Просвета, 2006, 120 с. (в съавторство с Ралица Карапантева, Димитър Димитров и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 6. клас. София: Просвета, 2007, 92 с. (в съавторство с Ралица Карапантева, Димитър Димитров и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 7. клас. София: Просвета, 2008, 84 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Галя Страшилова)
  • Изобразително изкуство за 8. клас. София: Просвета, 2009, 112 с. (в съавторство с Ралица Карапантева и Галя Страшилова)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Страница на проф. Петер Цанев на сайта на НХА.
  2. ↑ CV на Петер Цанев на официалния му сайт.
  3. ↑ МП Философска антропология.
  4. ↑ Art Theory and Psychological Aesthetics - Special Issue. A special issue of Arts (ISSN 2076-0752).
  5. ↑ Art in Psychology: Editorial Council.
  6. ↑ Психология на изкуството: Редакционна колегия.
  7. ↑ Мария Ландова, „Декорирани и препарирани“, рец. във в. „Капитал“, 9 ноември 2002 г.
  8. ↑ „Ектопластични рисунки и инсталации“ на Петер Цанев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 14.04.2009 г.
  9. ↑ Елена Панайотова, „Петер Цанев – Ектопластични рисунки и инсталации“, 16 април - 12 май 2009, рец. на сайта на Съюза на българските художници.
  10. ↑ Николай Маринов, „Самостоятелна изложба на Петер Цанев“, 6 юни - 14 юни 2011, рец. на сайта на Съюза на българските художници.
  11. ↑ Светлана Куюмджиева, „Несигурността на настоящето“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011 г.
  12. ↑ Лиляна Караджова, „Петер Цанев свърза вода, въздух и петролни продукти“, рец. във в. „Новинар“, 13 юни 2011 г.
  13. ↑ „Скрити източници“, 22 ноември - 6 декември 2011, сайт на галерия „Аросита“.
  14. ↑ Лиляна Караджова, „Петер Цанев показва скрития живот на обикновените вещи“, рец. във в. „Новинар“, 28 ноември 2011 г.
  15. ↑ Светлана Куюмджиева, „Duchamp Source Finder“, рец. във в. „Култура“, бр. 44 (2662), 23 декември 2011 г.
  16. ↑ „Несчупени инструменти“, 12 септември – 8 октомври 2012 Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., презентация на изложбата на сайта на галерия „Източен 48“, Пловдив.
  17. ↑ „Peter Tzanev: Excursive Objects“, Artfacts.net.
  18. ↑ Karadjova, Lilyana. 2023. „Installation Art and the Elaboration of Psychological Concepts: A Definition of the Term ‘Excursive’“, Arts 12, no. 3: 87.
  19. ↑ „Peter Tzanev“, OpenArtFiles.bg.
  20. ↑ Peter Tzanev, „Ectoplastic Art Therapy as a Genre of Contemporary Art“, Arts 2019, 8(4), 134.
  21. ↑ „Изложбата „Ектопластикони“ в галерия „Харта“, представена от проф. Станислав Памукчиев и Петер Цанев“, БНТ.
  22. ↑ „За абстрактното изкуство“ (разговор на Даниела Радева със Станислав Памукчиев и Петер Цанев, куратори на изложбата „Неразказаната абстракция“ в галерията на СБХ на „Шипка“ 6), Портал за култура, изкуство и общество, 31 май 2014 г.
  23. ↑ „Разказ за неразказаното – Из: дискусия по повод изложбата „Неразказаната абстракция“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine., Artologica.art, 27 юни 2014 г.
  24. ↑ „И екзистенциален ужас, и карнавал“ (разговор на Марин Бодаков с проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и Кирил Василев, куратори на изложбата „Спорът за реалността“, изложбен център на СБХ), в. „Култура“, бр. 3 (3192), 26 януари 2018 г.
  25. ↑ Образи на Невидимото?: Разговор между проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и проф. Георги Каприев, сп. „Култура“, бр. 10 (2973), Декември 2020 г.
  26. ↑ Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност, СБХ.
  27. ↑ „Ключът към тайната градина“ (откъс от „Изкуство, психопатологична образност и детски рисунки“), в. „Литературен форум“, бр. 3 (487), 22 януари 2002 г.
  28. ↑ Стефан Джамбазов, „Станислав Памукчиев и Петер Цанев с предизвикателството „Неразказаната абстракция“, Въпреки.com.
  29. ↑ Ирина Генова, „Българската абстракция – осъществена и осуетена“, рец. във в. „Култура“, бр. 10 (3067), 13 март 2015 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Статии
Интервюта
Публични лекции
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Цанев&oldid=12285943“.