Кирил Василев (поет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Василев.
| Кирил Василев | |
| български поет и културолог | |
 Софийски литературен фестивал, 12.12.2015 г. | |
| Роден |
1971 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Тема | кеносис, нищото, Спасение, Изобразително изкуство |
| Дебютни творби | „Три поеми“ (2004) |
| Известни творби | „Четири портокала в панер от синьо стъкло“, „Франсис Бейкън: Живопис 1946“, „Престъпления на радостта“, „Варовиков скат“ |
| Повлиян | Т. С. Елиът, Уистън Хю Одън, Атанас Далчев, Йосиф Бродски, Чеслав Милош, Янош Пилински, Хуан де ла Крус |
| Повлиял | Владимир Сабоурин, Марко Видал |
Кирил Василев Василев е български поет и есеист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1971 г. в София. Завършил е културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като репортер във вестник „Дневник“, в отдел „Култура“ на район Лозенец в София, във Фондация Помощ за благотворителността в България (ФПББ), като хоноруван преподавател в Нов български университет. Наблюдател на тенденциите и процесите в областта на визуалните изкуства във вестник „Култура“ през последните години на издаването му[1], а по-късно и във вестник „К.“[2].
През 2013 г. под научното ръководство на проф. Владимир Градев защитава дисертация на тема „Отвъд теизма и атеизма. Религията в постметафизична перспектива“, с което придобива Образователната и научна степен „доктор“ в професионално направление Социология, антропология и науки за културата. От 2017 г. е главен асистент в катедра „История и теория на културата“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[3]
Публикувал е преводи и критически статии в културната периодика – главно в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, а също и в списанията „Сезон“, „Алтера“ и „Страница“.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Василев е сред поетите от 90-те години на ХХ век, които не принадлежат към постмодернизма. Неговата поезия е свързана с високия модернизъм[4] на Т. С. Елиът, Уистън Хю Одън, Янош Пилински.
Често стихотворенията му са посветени на художници – на Франсис Бейкън[5], на Рембранд, на Гоген и Брьогел[6].
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Поетът и критик Пламен Дойнов обявява по време на годишния преглед на новите български художествени книги, излезли през 2004 г., стихосбирката на Кирил Василев Три поеми за дебют на годината[7]. Пламен Дойнов пише: „Три поеми“ на Кирил Василев се откроява като зрял, силен и дори малко късен дебют – висок модернизъм, работещ в полето на език, който българската поезия няма навика да говори.“[8]. На същия писателски форум Силвия Чолева казва: Ако тази година има книга, в която да няма нито една дума, която да ти се иска да махнеш, да не можеш да кажеш нищо срещу един стих, това е „Три поеми“ на Кирил Василев.[9]
В разговор в редакцията на вестник „Култура“, провел се в началото на 2011 г., Миглена Николчина, Ани Илков и Марин Бодаков поставят Кирил Василев сред най-значимите поети след 1989 г.[4].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Три поеми. София: Стигмати, 2004, 76 с.[10]
- Липсващи страници. София: Стигмати, 2010, 78 с.[11][12]
- Провинции. София: Small Stations Press, 2015, 115 с.[13]
- Шествието. София: Да, 2021, 76 с.[14]
Поетически цикли
[редактиране | редактиране на кода]- „Стихове“ Архив на оригинала от 2016-05-05 в Wayback Machine. (съдържа стихотворенията „Варовиков скат“, „Саут банк“, „Алън“, „Лебед“, „На Фернандо Песоа“), публикация на сайта на електронното списание „Сборище на трубадури“, 22.05.2013.[15]
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Специална награда от конкурса „Веселин Ханчев“ (1995)
- Номинация за наградата „Иван Николов“ (2010 – за стихосбирката „Липсващи страници“).[16], [17]
- Номинация за наградата „Перото“ (2015 – за стихосбирката „Провинции“). „Провинции“ достига до шортлистата заедно с „Подготовка за напускане на сърцето“ на Ани Илков и „Смяна на огледалата“ на Аксиния Михайлова.[18], [19], [20]
- „Иван Николов“ – втора награда (2015 – за стихосбирката „Провинции“).[21][22]
- „Константин Павлов“ (2022).[23]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кирил Василев, „Нишата все още е свободна“, в-к „Култура“, бр. 29 (3218), 27 юли 2018.
- ↑ Статии на Кирил Василев във вестник „К.“.
- ↑ Профил на Кирил Василев в Национален център за информация и документация Архив на оригинала от 2022-12-03 в Wayback Machine., НАЦИД.
- ↑ а б „Ани Илков и Миглена Николчина: Кой е големият поет в света днес?“, в. „Култура“, бр.7 (2625), 25 февруари 2011 г.
- ↑ Кирил Василев, „Франсис Бейкън: Живопис 1946“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 юни 2010 г.
- ↑ Кирил Василев, „Хотелска стая“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 16 юни 2010 г.
- ↑ Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила (По повод форума Литературата на 2004 на Сдружение на български писатели)“, в. „Култура“, бр.16, 29 април 2005 г.
- ↑ Пламен Дойнов, „Литература 2004: повече поезия, по-малко проза“ Архив на оригинала от 2012-11-16 в archive.today, в. „Сдружение на български писатели“, брой 1, 30 март 2005 г. (мъртъв линк)
- ↑ Силвия Чолева, „Важното в литературата на 2004 година“ Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., в. „Сдружение на български писатели“, брой 1, 30 март 2005 г. (мъртъв линк)
- ↑ Марио Коев, „Три фрагмента върху Три поеми“, рец. във в. „Култура“, бр.2, 21 януари 2005 г.
- ↑ Емилия Миразчийска, „Кирил Василев чете свои стихотворения от „Липсващи страници“, Altri Amori - блог на Емилия Миразчийска, 4 ноември 2010 г.
- ↑ Владимир Сабоурин, „Ако мистиците бяха физици: липсващи страници на Кирил Василев“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 21, 2010, с. 5.
- ↑ Провинции в библиографска база данни/своден каталог COBIB.BG Архив на оригинала от 2021-02-09 в Wayback Machine..
- ↑ „Шествието" - нова стихосбирка на Кирил Василев
- ↑ Владимир Сабоурин, „За новия стихотворен цикъл на Кирил Василев: Варовиков скат“, в блога на Владимир Сабоурин.
- ↑ Емилия Миразчийска, „Връчването на наградата „Иван Николов“, Altri Amori - блог на Емилия Миразчийска, 23 декември 2010 г.
- ↑ Гергана Попова, „Когато поетите се превърнат в PR-и“, електронно списание Public Republic, 26 декември 2010 г.
- ↑ Ясни са номинираните за литературните награди „Перото“, lira.bg, 23.10.2015.
- ↑ Литературни награди „Перото“, БНТ, 02.11.2015.
- ↑ „Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос“, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
- ↑ Петрана Петрова, „Седем книги номинирани за „Иван Николов“, сайт „Аз чета“, 1 декември 2015.
- ↑ Павлина Радославова, „Аксиния Михайлова е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2015“, сайт „Аз чета“, 17 декември 2015 г.
- ↑ Виолета Цветкова. Награда „Константин Павлов“ за Амелия Личева и Кирил Василев // Портал за култура, изкуство и общество. 03.04.2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Кирил Василев в Литературен клуб
- Кирил Василев на сайта Грозни пеликани
- Кирил Василев, „Дълбоко“ (От „Престъпления на радостта“), eLit – сайт за литература, 10 юни 2010 г.
- Рецензии
- „Свидетелството на самоотречението“ (Имре Кертес. „Английското знаме“. Превел от унгарски Николай П. Бойков. Издателство „Алтера“, С., 2011), рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.
- „За Бог след концлагерите и в диалог с другите“ (Калин Янакиев. „Богът на опита и Богът на философите. Рефлексия върху богопознанието“. Анубис, С., 2003), рец. във в. „Култура“, бр. 22, 30 май 2003 г.
|
