Аксиния Михайлова
| Аксиния Михайлова | |
| Родена | 13 април 1963 г. |
|---|---|
| Професия | поет, преводач |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение |
| Награди | „Иван Николов“ (2008 и 2011, номинации) „Магията Любов“ (2011) „Христо Фотев“ (2012) „Милош Зяпков“ (2012) „Аполинер“ (2014) „Иван Николов“ (2015, първа награда) „Орфеев венец“ (2022) |
Аксиния Михайлова е българска поетеса и преводачка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. в с. Ракево, Северозападна България. Завършва френска езикова гимназия, а след това специалност Научна информация в Държавния библиотекарски институт и Българска филология (с втора специалност – Френски език) СУ "Св. Климент Охридски“.[1]
Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“. Един от основателите на списание „Ах, Мария“.[1]
На български език в неин превод са се появили текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др.[1]
Членува в Българския хайку-клуб от 2001 г. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003).[1]
Съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.[2]
През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение „Cap à l’Est“ („Предмостие на Изток“) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорещи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.[2]
Член на българския ПЕН клуб, Сдружението на българските писатели и Световната хайку асоциация.[2]
Стихотворенията ѝ са преведени на френски, румънски, словашки, сръбски, хърватски и испански език.[3]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Два пъти е номинирана за наградата „Иван Николов“ – през 2008 г. за стихосбирката „Най-ниската част на небето“[4] и през 2011 за стихосбирката „Разкопчаване на тялото“.[5]
Носител на първата награда и притежател на статуетката „Виолина“ в конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Казанлък (2011).[6]
С книгата си „Разкопчаване на тялото“ Аксиния Михайлова печели националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2012)[7][8][9][10], а след това става четвъртият носител на националната награда „Милош Зяпков“ (2012).[11][12]
Носител на награди и за превод, сред които две международни награди, връчени ѝ през 2009 г.: годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив“ на Марцелиюс Мартинайтис и наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението“.[13] През ноември 2011 г. е удостоена с едно от най-високите отличия на Република Латвия – „Рицар на Ордена на Трите звезди“.[14]
През 2014 г. е удостоена с годишната френска награда за поезия „Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, в който произведенията ѝ са написани на френски език.[15][16][17]
През 2015 г. е носител на първа награда от конкурса „Иван Николов“.[18]
През 2022 г. е отличена с наградата „Орфеев венец“ за изключително високи постижения в съвременната българска поезия на фестивала „Пловдив чете“[19][20]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Авторска поезия
- „Тревите на съня“ (стихотворения). София: Български писател, 1994.
- „Луна в празен вагон“ (стихотворения). София: ФБЛ Аквариум Средиземноморие, 2004.
- „Три сезона“, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР, 2005.
- „Krotenie/Domptage“, Bratislava: Edicia Viachlasne LIC, 2006
- „Най-ниската част на небето“. София: ФБЛ, 2008 [21]
- „Разкопчаване на тялото“. Пловдив: Жанет 45, 2011, ISBN 978-954-491-670-1 [22]
- Aksinia Mihaylova, „Ciel à perdre“ (Небе за изгубване), Gallimard, 2013 – на френски език, награда „Аполинер“
- „Смяна на огледалата“. Пловдив: Жанет 45, 2015.[23][24]
- Преводи
- Жорж Батай. „Избрано“ (1997)
- Венюс Кури-Гата. „Годениците от нос Тене“ (2004)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Страница на Аксиния Михайлова в Литернет
- ↑ а б в Аксиния Михайлова в Public Republic, архив на оригинала от 9 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120909010130/http://www.public-republic.com/aksinia-mihaylova, посетен на 4 август 2013
- ↑ Un poema de Aksinia Mihaylova (1963) en búlgaro y en español // La Tortuga Bulgara, 5 de junio de 2022. Архивиран от оригинала на 2022-12-06.
- ↑ Николай Заяков е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2008
- ↑ Шестима поети ще се борят за наградата „Иван Николов“, ЛиРа, 13 декември 2011
- ↑ „Аксиния Михайлова взе първата награда в „Магията Любов“ Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine., в. „Долина“ – Казанлък, 8 юли 2011 г.
- ↑ „Разкопчаване на тялото“ на Аксиния Михайлова спечели наградата „Христо Фотев“, ЛиРа, 23 март 2012
- ↑ „Христо Фотев ‘2012“, в. „Култура“, бр. 12 (2674), 30 март 2012
- ↑ „Аксиния Михайлова спечели конкурса „Христо Фотев“, електронен вестник Burgas24.bg, 23 март 2012 г.
- ↑ „Аксиния Михайлова спечели конкурса „Христо Фотев“ – снимки от събитието, „Булфото“, 23 март 2012 г.
- ↑ „Разкопчаване на тялото“ на Аксиния Михайлова спечели и наградата „Милош Зяпков“, ЛиРа, 12 юли 2012
- ↑ „Аксиния Михайлова с Националната литературна награда „Милош Зяпков“, Електронен бюлетин „Културни новини“, 27 юни 2012 г.
- ↑ Лайма Масите, „Аксиния Михайлова с награда за превод във Вилнюс“, Словеса, 4 юни 2009
- ↑ Страница на Аксиния Михайлова в Литературен свят
- ↑ "Le Prix Apollinaire à la Bulgare Aksinia Mihaylova pour „Ciel à Perdre“ Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., rtbf.be, 5 novembre 2014.
- ↑ "Le Prix Apollinaire à la Bulgare Askinia Mihaylova pour „Ciel à Perdre“ Архив на оригинала от 2014-11-05 в Wayback Machine., afp.com, 5 novembre 2014.
- ↑ „Le 73ème Prix Apollinaire a été décerné à Aksinia Mihailova pour Ciel à Perdre (Ed. Gallimard)“ Архив на оригинала от 2014-11-05 в Wayback Machine., printempsdespoetes.com, 5 novembre 2014.
- ↑ Павлина Радославова, „Аксиния Михайлова е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2015“, сайт „Аз чета“, 17 декември 2015 г.
- ↑ Аксиния Михайлова е наградена с „Орфеев венец“ на фестивала „Пловдив чете“, dnevnik.bg, 14 юни 2022.
- ↑ Димитрина Кюркчиева, Орфеев венец за Аксиния Михайлова, БНР, 14 юни 2022.
- ↑ Владимир Шумелов, „... докато сам се превърнеш на вятър“, рец. в електронно списание „литература плюс култура“, 4 декември 2010
- ↑ Из стихосбирката „Разкопчаване на тялото“, сп. „Nota Bene“, № 22 (2012)
- ↑ „Смяна на огледалата“ (с едно от стихотворенията като мостра), сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ „Откъс от „Смяна на огледалата“ на Аксиния Михайлова“, в. „Дневник“, 30 май 2015 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стихотворения и преводи на Аксиния Михайлова в Литернет
- Стихотворения и преводи на Аксиния Михайлова в Public Republic Архив на оригинала от 2012-09-09 в Wayback Machine.
- Стихотворения и преводи на Аксиния Михайлова в Литературен свят
- Стихосбирки на Аксиния Михайлова в Словото
- Текстове на и за Аксиния Михайлова в Кръстопът
- Стихотворения на Аксиния Михайлова в сп. „Море“
- Стихотворения на Аксиния Михайлова, сп. „Ах, Мария“, 20 май 2009
- Преводи на Аксиния Михайлова, сп. „Nota Bene“, № 5 (2009)
- „20 въпроса: Аксиния Михайлова“, „Капитал Light“, 28 ноември 2014
- „Най-прекият път да докоснеш сърцето е литературната творба“, интервю на Милена Димова, в-к „Сега“, 22 септември 2018
- Видео
- Аксиния Михайлова чете от книгата си „Най-ниската част на небето“ за рубриката на списание Public Republic „Лица на глас“, 27 октомври 2009
- „Поети в кадър: Аксиния Михайлова“, YouTube, качено от GlobusMediaGroup на 24 юни 2015 г.
|
