Киреево
Тази статия е за селото в България. За имението в Русия вижте Киреево (имение).
| Киреево | |
  Киреево  Киреево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 164 души[1] (15 март 2024 г.) 5,07 души/km² |
| Землище | 32,5 km² |
| Надм. височина | 376 m |
| Пощ. код | 3823 |
| Тел. код | 093342 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 36885 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Макреш Митко Антов (БСП – Обединена левица; 2019) |
Кирѐево е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е заселено през 1880 г.
Носи името на капитан Николай Алексеевич Киреев (1841 – 1876) – руски офицер, герой от Сръбско-турската война загинал на 6 юли 1876 г. край Раковица югозападно от град Видин, България. Капитан Киреев произхожда от стар руски дворянски род, получил титла и руски благороднически герб през 1629 година.
В България следа оставя и друг дворянин – офицер от Киреевия род. Това е Иван Василиевич Киреев, роден през 1887 г., завършва юнкерското военно училище в Киев, воюва като офицер от руската армия в Първата световна война. Кавалер е на Георгиевски кръст за храброст 4-та степен и Георгиевски медал за храброст. Тежко ранен в главата на руско-германския фронт на 4 юли 1916 г., след лечение е преведен на служба в 6-а донска казашка дивизия. След отстъплението на дивизията от Крим в Турция и разпускането ѝ на 22 юли 1921 г. е демобилизиран. С лични документи, издадени от руската дипломатическа мисия в Константинопол, Киреев пристига в България и се установява първо в Търновско, а след това в Плевен. Женен е за българка и има дъщеря, която кръщава на леля си Маруся. Погребан е в гробищния парк в Плевен.
През 1950 – 1951 година, по време на колективизацията, 7 семейства (27 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 194 | 100,00 |
| Българи | 194 | 100,00 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 205.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| |||||