Раковица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Раковица.
| Раковица | |
  Раковица  Раковица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 394 души[1] (15 март 2024 г.) 6,74 души/km² |
| Землище | 58,496 km² |
| Надм. височина | 364 m |
| Пощ. код | 3820 |
| Тел. код | 09332 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 62044 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Макреш Митко Антов (БСП – Обединена левица; 2019) |
| Кметство – кмет | Раковица Николай Ненчев (ГЕРБ) |
| Раковица в Общомедия | |
Ра̀ковица е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Раковица се намира в полите на Стара планина и разполовява първите ѝ върхове – Връшка чука, Черноглав и Бабин нос, стигайки нататък до връх Ком, на запад. Точно на българско-сръбската граница.
Покрай селото от южната му страна тече река Витбол, идваща от подножието на връх Бабин нос (1108 м. надм. вис.)
По предания на старите хора от това село се разказва, че на това място е било старото село Будиловец. През 1595 година селото било обградено от орда турски аскери на коне. Посечени, простреляни били всички хора, а селото опожарено. Малцина се спасили в планината. Село Раковица се появява едва към средата на втората половина 17 век. То било заселено източно от Белия камък, на левия бряг на река Витбол, който камък и до днес е там и стои, отбелязал във вековете мястото на село Будиловец.
История
[редактиране | редактиране на кода]По предания първият заселник на селото е ковачът Марко – наричан Моравчанина, защото бил дошъл от река Морава. Другите заселници създали селото тогава били от различни краища, подгонени от властта или на друга основа. Били приемани от турчина владетел на тази земя за рая и така останали за постоянно и създали селото. От Марко Моравчанина е създадена фамилията Марковци. Фамилията Видралци е дошла от село Видраре, Тетевенско, заедно с една изчезнала фамилия Медарете. Дюлгерската фамилия е дошла от град Пирот, Пиротчаните. От град Тетевен е дошъл като беглец и заселникът Дишо. На негово име се нарича местността Дишовец, където имало голяма махала – над 50 колиби. Той успял да доведе и двамата си сина – близнаци – Гело и Гочо. Гело имал трима синове, от които са се създали фамилиите Геловци, Баренковци и Ефендовци. Гочо имал петима синове. От тях са фамилиите – Тодоровци, Гочковци, Иманците, Масларете и Пупльовци, всичките те са живели в Дишовец, местност разположена между селата Раковица, Старопатица и Киряево.
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.[2] Името на селото се споменава от географа Феликс Каниц през 1879 г. [3]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитър Благоев“ (ТКЗС) по името на социалистическия активист Димитър Благоев. По време на Кулските събития през март 1951 година ТКЗС-то е разтурено с активното участие на местни комунисти, но властите скоро го възстановяват принудително. През този период 30 семейства (109 души) от селото са изселени от комунистическия режим.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 508 | 100,00 |
| Българи | 500 | 98,42 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 6 | 1,18 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Раковишки манастир „Света Троица“ – Изграден през XI – XIII век, разрушен при турското нашествие и възстановен през 1823 година. До стената на старата черква почиват костите на руския офицер Николай Алексеевич Киряев, роден в Сан Петербург, загинал на 6 юли 1876 г. между селата Раковица и Влахович (сега Подгоре) в бой с турците за свободата ни. В Раковишкия манастир „Св. Троица“ през 1830 година е било създадено първото педагогическо училище в България по онова време. Това направил Петраки Шишманов от гр. Враца и тогавашният игумен на манастира отец Данаил. Те събрали 32-ма синове на търговци от целия видински санджак, които след завършването си станали учители.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Панаир през юни.
- Пазарен ден – събота.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Велко Иванов Гуляшки – кмет на селото от 1942 г. до 9 септември 1944 г. Арестуван през септември и отведен в съседното село Подгоре, изчезва безследно.
- Андрей Андреев, поет
- Андрей Гуляшки, писател
- Андрей Пантев, историк, професор
- Петър В. Гочев, полковник, архитект
- Петър Николов, учител, обществен деец
- Петър Дарковски, художник[6]
- Цветан Томов Андреев (1939 – 2024) – радио-телевизионен техник
- проф. д-р Дочо Найденов Дочовски (1914 – 1977) – български лекар; специалист по хигиена и санитарно дело
- Цеко Баренков (р. 1923) – краевед
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 196, 205.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ darkovski.com, архив на оригинала от 8 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160908102550/http://darkovski.com/bg, посетен на 29 юни 2015
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
