Бела
- Тази статия е за селото в България. За градчето в Италия вижте Бела (Италия).
Бела | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 70 души[1] (15 март 2024 г.) 3,39 души/km² |
Землище | 20.785 km² |
Надм. височина | 214 m |
Пощ. код | 3965 |
Тел. код | 03030 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 03263 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019) |
Бѐла е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на 13 км от Белоградчик, 5 км от Димово и на около 14 км от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела.
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.
Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.
Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността. В своята история на Видинския край Иван Цухлев пише, че над извора "Врелото" при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца, като рядко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двуетажна сграда с колони от мрамор, целият заобграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Иван Срацимир идва и името на селото Бела. Данни за село Бела ни дава в своите спомени френският маршал Бусико, който участва в похода на унгарския император Сигизмунд против турците през 1396 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в битката при Никопол. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бела е изписана в 1883 година от Аврам Янков.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Население по официалните преброявания в България.
1934 г. | 1946 г. | 1956 г. | 1965 г. | 1975 г. | 1985 г. | 1992 г. | 2001 г. | 2011 г. |
1395 | 1360 | 891 | 575 | 377 | 266 | 241 | 188 | 108 |
- Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
българска | турска | ромска | друга | не се самоопределя |
103 | 0 | 0 | 0 | 0 |
- Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
Общо | Висше | Средно | Основно | Начално | Незавършено начално | Никога не посещавали училище | Деца до 7 г. |
107 | 14 | 48 | 37 | 5 | 3 | 0 | 0 |
- Население по възрастови групи към 1 февруари 2011 г.
Общо | 0-4 | 5-9 | 10-14 | 15-19 | 20-24 | 25-29 | 30-34 | 35-39 | 40-44 | 45-49 | 50-54 | 55-59 | 60-64 | 65-69 | 70-74 | 75-79 | 80-84 | 85+ |
108 | 0 | 2 | 2 | 1 | 0 | 2 | 4 | 3 | 3 | 3 | 8 | 12 | 9 | 15 | 12 | 15 | 12 | 5 |
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 108 | 100,00 |
Българи | 103 | 95,37 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 5 | 4,62 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник на Боян Чонос.
- Затворената църква.
- Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок.
- В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.
- Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- До 1960-те години празник на селото е 12 юли, Петровден. Впоследствие празникът е променен на 12 август.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Аврам Яков Дебрели // Видински алманах. Посетен на 5 октомври 2021 г.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|