Направо към съдържанието

Бела

Тази статия е за селото в България. За градчето в Италия вижте Бела (Италия).

Бела
България
43.7165° с. ш. 22.7052° и. д.
Бела
Област Видин
43.7165° с. ш. 22.7052° и. д.
Бела
Общи данни
Население70 души[1] (15 март 2024 г.)
3,39 души/km²
Землище20.785 km²
Надм. височина214 m
Пощ. код3965
Тел. код03030
МПС кодВН
ЕКАТТЕ03263
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Димово
Светослав Славчев
(Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019)

Бѐла е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

Намира се на 13 км от Белоградчик, 5 км от Димово и на около 14 км от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела.

В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност.

Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.

Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с. Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността. В своята история на Видинския край Иван Цухлев пише, че над извора "Врелото" при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца, като рядко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двуетажна сграда с колони от мрамор, целият заобграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Иван Срацимир идва и името на селото Бела. Данни за село Бела ни дава в своите спомени френският маршал Бусико, който участва в похода на унгарския император Сигизмунд против турците през 1396 г. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в битката при Никопол. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Бела е изписана в 1883 година от Аврам Янков.[2]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Цоло“ по името на местен комунистически функционер.[3]

  • Население по официалните преброявания в България.
1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г. 1992 г. 2001 г. 2011 г.
1395 1360 891 575 377 266 241 188 108
  • Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
българска турска ромска друга не се самоопределя
103 0 0 0 0
  • Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7 г.
107 14 48 37 5 3 0 0
  • Население по възрастови групи към 1 февруари 2011 г.
Общо 0-4 5-9 10-14 15-19 20-24 25-29 30-34 35-39 40-44 45-49 50-54 55-59 60-64 65-69 70-74 75-79 80-84 85+
108 0 2 2 1 0 2 4 3 3 3 8 12 9 15 12 15 12 5

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 108 100,00
Българи 103 95,37
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 5 4,62

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Паметник на Боян Чонос.
  • Затворената църква.
  • Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът Бобука – около 20 м. висок.
  • В Горна БЕЛА се намира извор наречен „Врелото“, който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.
  • Съществуват изследвания на учени по околната среда, които доказват, че климатът в селото е много близък до климата на Велинград.


  1. www.grao.bg
  2. Аврам Яков Дебрели // Видински алманах. Посетен на 5 октомври 2021 г.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)