Магура
- Вижте пояснителната страница за други значения на Магура.
Магурата | |
Местоположение | Рабиша, България |
---|---|
Дълбочина | 56 m |
Дължина | 2500 m |
Надм. височина | 371 m |
Температура | 11 – 12 °C |
Влажност | 98% |
Откриване | 1960 |
Трудност | лесна |
Опасности | пътеките са хлъзгави |
Обект на БТС | 14. Пещера Магура |
Уебсайт | ИАОС, Пещерата Магурата |
Магурата в Общомедия |
Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. официално Рабишка пещера)[1], или нечленувано Магура, е пещера в Северозападна България, област Видин, община Белоградчик.
Известна е със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многобройни прилепи.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.
Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.
В пещерата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.
Рисунки
[редактиране | редактиране на кода]По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.
Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие. Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на скалата под тях.
Преустановен е достъпът до „Галерията с рисунките“ в пещера „Магурата“ с Принудителна административна мярка, съставена от инспектор в ГД ИОКН на Министерство на културата.
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др.
Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в Европа:
- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
- Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
- Голям нощник (Myotis myotis)
- Остроух нощник (Myotis blythii)
- Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
- Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)
Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, там през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната. На горния етаж (недостъпен без използване на спелео-техники) над Концертната зала се намира хоризонтална суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]- Магурата е сред 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта.
- В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания, Франция.
- Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно, тектонско, езеро в България, се намира в непосредствена близост до пещерата.
- На 3 май 1960 г. пещерата и районът около нея с площ от 71 хектара са обявени за природна забележителност.[2][3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Пещерни рисунки от пещерата Магура
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 133.
- ↑ „Пещера Магурата“ // Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Изпълнителна агенция по околна среда. Посетен на 11.05.2021 г.
- ↑ Природна забележителност „Пещера Магурата“[неработеща препратка]. Посетен на 15 юни 2009 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|