Карбинци
Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Карбинци (община Карбинци).
| Карбинци | |
  Карбинци  Карбинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 148 души[1] (15 март 2024 г.) 5,13 души/km² |
| Землище | 28,865 km² |
| Надм. височина | 211 m |
| Пощ. код | 3923 |
| Тел. код | 093212 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 36440 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019) |
Ка̀рбинци е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Карбинци се намира на 5 км от Воднянци и Медовница, на 6 км от Дълго поле и Скомля, на 7 км от Бело поле и Дражинци, на 8 км от Роглец и Ружинци, на 12 км от Костичовци.
Махалите в Карбинци са: Голямата махала (в Поп Николаево), Горния край, Долния край, Средния край, Фулинската махала.
През селото минава Медовнишка река (Луда Медовница; Барата), която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Минава през землищата на Медовница, Карбинци, Воднянци и при Дреновец се влива в р. Лом.
Оброците в близост до селото са: Кириметодията, Комкалницата, Мишови млаки, Панковия цер, Ранополията, Света Русаля[2][3][4], Свети Илия, Свети Никола, Свети Петър и Павел, Свети Спас
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1455 г. село Карбинци представлява тимар (ленно владение с доход до 19999 акчета) на диздаря (комендант на крепост) Яхши. Името, което носи тогава, е Карбинче.[5] През 1620 г. името на селото е Карболофча.[6] В документи от 1632 г. името се среща като Карбокофча.[7]
През 1878 Карбинци (Карабинци) наброява 786 жители[8] През 1924 се споменава Карбинска енория, която се състои от с. Карбинци 125 къщи и с. Мехмедовци 55 къщи[9]
Източници от 1930 г. [10] посочват, че населението през 1926 г. е 961 жители, домакинствата – 140, а орната земя е 10000 дка. Къщите са едноетажни, направени от дърво, камък и кирпич, покрити с обикновени и марсилски керемиди. Като главен поминък на населението е посочено земеделието и в по-малка степен скотовъдството. В този момент в селото има основно училище и прогимназия, църква, община, медицинска участъкова амбулатория, кредитна кооперация, читалище, младежки „Червен Кръст“ и четири малки бакалници.
Името на селото има патронимичен произход. Карбинци е образувано от отдавна изчезнало лично име Каръба, производно от карам, коря, с прилагателната наставка -ин и субстантивизирано с -ци[11].
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин.[12]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 174 | 100,00 |
| Българи | 112 | 64,36 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 57 | 32,75 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 1,72 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Илия Станков (р. 1947), български офицер, генерал-майор
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Село Карбинци“, Миладин Михайлов, Младен Рачев, Тодор Стоянов. 1990.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ “Девташларите и русалските гробища”. Анчо Калоянов, liternet.bg
- ↑ „Самодивата“. София Ангелова-Дамянова. liternet.bg
- ↑ „Българският „Пророк Исаия“ от XI век”, Тодор Моллов, liternet.bg
- ↑ Боянич-Лукач, Душан. Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век. С., 1975 г. Цитат от Регистър от 1455 год
- ↑ Петров, Петър. По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма. Част 2. С., 1988. Цитат от Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на 20 февруари 1620 г. – Вж. НБКМ, Ориент. Отдел, ф. 114, а. е. 399. Превод от османотурски на М. Калицин в Турски извори, т. VII, с. 265 – 268
- ↑ Петров, Петър. По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма. Част 2. С., 1988. Цитатът е от Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на 6 юни 1632 г. – Вж. НБКМ, Ориент. Отрел, ф. 114, а. е. 400. Превод от османотурски на Стр. Димитров в Турски извори, т. VII, с. 347 – 350.
- ↑ Коледаров, Петър и др. Промени в имената и статута на селищата в България 1878 – 1972 г. С., 1973.
- ↑ Неофит, Н.В., митрополит Видински. Видинската епархия. Историческо минало и съвременно състояние, С., 1924, изд. „Витоша“, стр. 137
- ↑ Юбилеен сборник Българско село. С., 1930
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С., 1967. БАН
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Не може без либе“ – народна песен от с. Карбинци
| ||||||||