Умерените иглолистни гори са сухоземенбиом, един от основните хабитатни типове във физикогеографската класификация на Световния фонд за природата.[1] Той е разположен в умерените райони на света с топли лета и хладни зими и подходящи за поддържане на гората валежи. В повечето умерени иглолистни гори преобладават вечнозелени иглолистни растения, но някои представляват смесица от иглолистни и широколистни вечнозелени дървета или широколистни листопадни дървета. Умерените вечнозелени гори са обичайни за крайбрежните области в региони с меки зими и обилни валежи или за вътрешността в по-сухи климати или планински райони. В тези гори има много видове дървета, между които кедър, кипарис, дугласка, ела, хвойна, агатис, бор, подокарпус, смърч, секвоя и тис. Ниската растителност също включва голямо разнообразие от треви и храсти.
Като структура тези гори са доста прости и се състоят най-общо от две нива: висока растителност и ниска растителност. Някои гори могат да поддържат и междинно ниво от храсти. Боровите гори поддържат тревиста ниска растителност, в която преобладават треви и тревисти многогодишни растения и често стават жертва на екологически значими пожари.
