Въртоп (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въртоп.
Въртоп | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 39 души[1] (15 март 2024 г.) 2,76 души/km² |
Землище | 14,213 km² |
Надм. височина | 195 m |
Пощ. код | 3752 |
Тел. код | няма |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 12958 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
Въртоп в Общомедия |
Въ̀ртоп е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Въртоп е разположено над каньона на р. Арчар, на 3 км от път Е-79, София-Видин. От отбивката на този път при гара Срацимир до селото има асфалтов път.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитър Благоев“ по името на социалистическия активист Димитър Благоев.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 71 | 100,00 |
Българи | 70 | 98,59 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на село Въртоп се намират няколко пещери, които не са записани или картирани. Те са разположени във варовиковата скална маса, върху която се намира селото.
В местност край селото има запазен окопен комплекс от военното минало на региона.
Селото е захранено с много хубава и студена вода от много голям подземен извор Жидовец от който се е захранвала древната столица Рациария през римско време
За селото след събрани исторически и съвременни данни за жителите са написани няколко книги от д-р Костадин Костов-Дини, които е препоръчително да се прочетат.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегодният събор в с. Въртоп се провежда на църковния празник Свети Дух.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Селото е подходящо за селски туризъм, лов и риболов и отдих през всички сезони.
В землището и горите около селото се срещат диви животни като дива свиня, сърна, заек, чакал, лисица и други.
Наименованията на местностите около селото са: Горановата градина, Врътляга, Смаилскии дол, Червеното вървище, Мъртвината, Луповец и други.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)