Направо към съдържанието

Въртоп (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Въртоп.

Въртоп
България
43.8024° с. ш. 22.7921° и. д.
Въртоп
Област Видин
43.8024° с. ш. 22.7921° и. д.
Въртоп
Общи данни
Население39 души[1] (15 март 2024 г.)
2,76 души/km²
Землище14,213 km²
Надм. височина195 m
Пощ. код3752
Тел. кодняма
МПС кодВН
ЕКАТТЕ12958
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Въртоп в Общомедия

Въ̀ртоп е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин.

Село Въртоп е разположено над каньона на р. Арчар, на 3 км от път Е-79, София-Видин. От отбивката на този път при гара Срацимир до селото има асфалтов път.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитър Благоев“ по името на социалистическия активист Димитър Благоев.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 71 100,00
Българи 70 98,59
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В землището на село Въртоп се намират няколко пещери, които не са записани или картирани. Те са разположени във варовиковата скална маса, върху която се намира селото.

В местност край селото има запазен окопен комплекс от военното минало на региона.

Селото е захранено с много хубава и студена вода от много голям подземен извор Жидовец от който се е захранвала древната столица Рациария през римско време

За селото след събрани исторически и съвременни данни за жителите са написани няколко книги от д-р Костадин Костов-Дини, които е препоръчително да се прочетат.

Ежегодният събор в с. Въртоп се провежда на църковния празник Свети Дух.


Селото е подходящо за селски туризъм, лов и риболов и отдих през всички сезони.

В землището и горите около селото се срещат диви животни като дива свиня, сърна, заек, чакал, лисица и други.

Наименованията на местностите около селото са: Горановата градина, Врътляга, Смаилскии дол, Червеното вървище, Мъртвината, Луповец и други.

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)