Градец (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.
| Градец | |
  Градец  Градец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1212 души[1] (15 март 2024 г.) 27,8 души/km² |
| Землище | 43,56 km² |
| Надм. височина | 60 m |
| Пощ. код | 3780 |
| Тел. код | 09315 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 17422 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Градец Илия Томов (БСП, ЗСАС) |
| Градец в Общомедия | |
Градѐц е село в Северозападна България. То се намира в община Видин, област Видин. До 14.08.1934 г. се е наричало Гърци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Градец е най-голямото село в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името – Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани или грачани. Рум (на турски: Rum) е топоним, с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя, съответно римските провинции, територия и владения. Повече за гърците са използвали рум миллет.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]
Най-голямото си население достига през 1956 г. – над 4000 жители.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1434 | 100,00 |
| Българи | 1396 | 97,35 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 4 | 0,27 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 32 | 2,23 |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Първата църква в селото „Свети Илия“ е построена през 1854 г. В църквата има големи икони на Дичо Зограф, работени през декември 1867 година.[4] Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На 10 км западно от селото се намира Алботински скален манастир. [5]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август
- Тържествена заря по случай честването на годишнината от Въстанието в Северозападна България (1850) – Пашапетковата размирица – 1 юни
- Храмовия празник по случай построяването на храм „Св. Пророк Илия“ – 20 юли
- Тържествен водосвет на храм-паметника „Свети Мина“, находящ се до летище Видин – 11 ноември
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- протопрезвитер проф. д-р Радко Поптодоров – богослов, юрист и канонист
- проф. Радослав Гайдарски – хирург, бивш министър на здравеопазването
- Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар
- Бай Ангел Белия – народен лечител
- Полина Маринова – автор на стихосбирката „Адресът на Щастието“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Борис Бошняшки, „Първи опит за история на с. Градец – Видинско“, Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 177 – 178, 206, 230.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
- ↑ Статия за Алботинския скален манастир, Йеромонах Сионий, Издание на БПЦ, 14 април 1998
| ||||||||
