Долни Лом

Долни Лом
Долни Лом 43.506667, 22.779444 Долни Лом
Общи данни
Население	154 души (15 март 2024 г.) 3,88 души/km²
Землище	39,735 km²
Надм. височина	343 m
Пощ. код	3958
Тел. код	09328
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	22424
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Чупрене Мария Тодорова (ГЕРБ; 2023)
Долни Лом в Общомедия

До̀лни Лом е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. Населението му е около 154 души (15 март 2024).

География

Село Долни Лом се намира в планински район, в живописна долина на река Лом. Средната му надморска височина е 350 метра. Отстои на около 20 километра от границата със Сърбия, на 25 километра от град Белоградчик, 65 километра от Видин и 140 км от София.

Землището на селото, в което растат вековни дървета, е в непосредствена близост до биосферен резерват Чупрене.

Флората и фауната са богати и разнообразни.

• От дървесните видове са разпространени дъб, бук, габър, леска, орех, дива круша, дрян, бор, ела и питомен кестен.
• От лечебните растения – жълт кантарион, риган, див джоджен, лайка и много други.
• От животинските видове се срещат диви прасета, сърни, елени, зайци, вълци, лисици, съсели и катерици.
• От птиците могат да се видят орел, ястреб, щъркел, лястовица, глухар и много други. В пещерите се срещат прилепи.

Природни забележителности:

• Пещера Десни Сухи печ – намира се на около 2 км от селото, в югоизточна посока на хълма Чуката. Природна забележителност. Намерени са следи от пещерна мечка. През 1972 г. в нея е проведен експеримент за престой на хора, без контакт с външния свят. Престоя е продължил 62 дни.
• Пещера Леви Сухи печ – намира се на същия хълм, няколко метра под десния. Природна забележителност. Използвана е от праисторическия човек. Намерена е керамика от римската епоха. През 1985 г. в пещерата е изградена и оборудвана геофизична обсерватория от проф. инж. д-р на техническите науки Младен Младеновски (родом от Долни Лом). Там са провеждани геодинамични измервания за движения на земната кора.
• Бела стена – живописна скала с карстов извор на 1,5 км южно от селото до пътя за село Горни Лом. Природна забележителност. През 2003 г. на извора е изградена чешма със съдействието на Председателя на кооперация „Светлина“ от Долни Лом, Иван Михайлов.
• Марков камик (скала) – намира се на около 1,5 югоизточно от селото под хълма Дудукова чука. Предполага се, че е била част от манастирски комплекс (разрушените при наводнение Суходолски манастири).
• Мала глама (хълм) – намира се западно от селото. Предполага се, че хълмът има изкуствен произход (ръкотворен е). От него са вадени оромни камъни от „гламски камък“ (от няколко тона). Съоръжението е строено като пирамида през „епохата на мегалитите“ (вероятно преди 10 – 12000 години), а впоследствие е засипано. Има легенда за подземно езеро под него и тунели. През V век и средните векове е имало крепост и селище, които са били част от „Балканската отбранителна система“ на Римската и Византийска империя. Намерени са сечива и керамика.
• Чуката (хълма с пещерите „Суи печ“) – намира се югоизточно от селото. Предполага се, че през езичеството е бил мегалитно култово място. На югоизток от него е имало селище. В миналото, там е намирана много потрошена керамика.

История

Най-древното исторически регистрано население в района е на трибалите, които през IV век пр.н.е са населявали и долината на река Лом. През I век римляните установяват контрол по тези земи и започват да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама.

През VI-VII век проникват славяните. Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап.

Нов разцвет на рударството се отбелязва след 1365 г. Специално изпратени от Словения и Хърватско рудничари активизират и модернизират работата в мините. Този период е известен под името „периода на латините“.

В османски регистър от 1454/1455 г. вече са регистрирани двете съседни села Долни и Горни Лом. Те са образувани от по-старо село (Средно селище), което е отбелязано на европейските карти като „Лом“ и което впоследствие е напуснато. Заселено е отново към 1500 или 1600 г. със сборно население от няколко сръбски села. В регистъра се споменава като „Селището (Средно селище)“. (В някои източници името му се споменава като Лещарка). Във връзка със заселването му, разсказва следното легенда: Избрали си „Съвет на старейшините“. Събрали се старците и решили по стар обичай да заорът грниците на новото село. За целта, през първата нощ двама млади хора (братя – неженени) от новозаселващите се трябвало да „заорат“ границите на новото село. До изгрев слънце, границата трябвало да бъде очертана и затворена. Дали са го направили много голямо, или нещо се случило, не се знае, но младежите не затворили контура на селото. А това било лош знак. За да избегнат „злата прокоба“, стрците решили в отвора да построят църква или оброк. Така и направили. Възможно е църквата да се казвала „Св. Петър и Павел“. Тя се намирала срещу скалата Бела Стена. Но, християнството не помогнало на езическите обичаи и селото пак се затрило. Този път през 1885 г. при втората приводня (наводнение). След наводнението останали 17 фамилии. Те се преселили – 10 в Горни Лом и – 7 в Долни Лом.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с. Долни Лом между 1934 и 2012 година
Година			Население
31.12.1934			1220
31.12.1946			1246
01.12.1956			1111
01.12.1965			878
02.12.1975			722
04.12.1985			557
04.12.1992			417
31.12.1993			408
31.12.1994			386
31.12.1995			401
31.12.1996			410
31.12.1997			405
31.12.1998			394
31.12.1999			386
31.12.2000			361
01.03.2001			342
31.12.2001			330
31.12.2002			303
31.12.2003			282
31.12.2004			274
31.12.2005			264
31.12.2006			249
31.12.2007			247
31.12.2008			239
31.12.2009			229
31.12.2010			217
01.02.2011			211
31.12.2011			207
31.12.2012			202
Източник: ЕКАТТЕ

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	211	100,00
Българи	208	98,57
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	3	1,42

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Култура

• Читалище, основано от учителя Михаил Алексов Татаров през 1927 г, в което има музейна сбирка.
• Войнишки паметник в центъра на селото. Изграден е от бял варовик в памет на загиналите от селото и околността през войните. Построен е през 1933 г. по проект заимстван от Лайпциг (единствен в България). Майстори строители са били братя Гълъбови от съседното село Върбово.
• Каменна чешма в центъра на селото. Изградена е със средства на населението през 1934 г. по идея и ръководство на долноломеца Анто Живков Нешин.
• Църква „Св. Троица“ в центъра на селото. Изградена е със средства на населението в памет на Нишките въстания. Осветена е през 1847 г. от Видинския архиерей и Горноломски поп Михаил, участник в Белоградчишкото въстание през 1850 г.
• Каменен кръст (оброк на Св. Дух) в центъра на селото. Такива кръстове с писмо и орнаменти в миналото са били 14 на брой.
• Колни мост – сводов мост на река Лом. Намира се в горния (южен) край на селото. Строен е от италианци през 1908 г.
• Въстанически паметник – на около 2 км югоизточно от селото в местността „Суха падина“, до пътя за село Превала. Построен е през 1959 – 60 г. в памет на сражение по време на въстанието през 1923 г.
• Оброчен кръст „Рангелов кръст“ – намирал се е близо до хълма „Чуката“. Счупен е и заровен.
• Оброчен кръст „Св. Илия“ – намирал се е над м. „Дреняк“, на 3 – 3.5 км южно от селото, до р. Еличка, в м. „Врътача“. Също е заровен.
• Суходоски манастир – Построен бил през XIII в., по времето на българския цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.). Разполагал е с няколко църкви и параклиси, накацали по съседните хълмове (глами). Легендата разказва за архиепископската църва „Св. Арахангел Михаил‟(м. Савичова чука), църквата „Св. Петър и Павел‟ (м. Средно селище) и „Св. Панталеймон“ (м. Подолие) – разрушени, и църквата „Св. Параскева“, край Горни Лом (тя още съществува). Манастирът е разрушен при падането под османска власт (с изклчение на цървата Св. Параскева, която е била умишлено затрупана). Опитите за възстановяване били неуспешни. Според легендата монасите, оцелели след пожара и наводнението (имало е и наводнение на река Лом) са прехвърлили Балкана и се подслонили в с. Долна Каменица (Сърбия) в манастира „Св. Богородица‟, който бил част от суходолската обител. Там са отнесли и част от църковните книги.

Личности

Живко Нешин (Нешов) (...-1885 г.) – Произхожда от бедно семейство.

Спомага на Белоградчишкото въстание 1850 г.

Оглавява революционното движение по горното течение на реките Лом и Тимок.

През Сръбско-Турската война (1876 г.) в Язова планина организира Революционен комитет.

Съратник е на Панайот Хитов.

След разбиване на четата на Филип Тотю, му помага да се изтегли през Долни Лом към Светиниколския проход.

Според някои сведения, по негова инициатива се построява църквата в селото в памет на Нишките и Белоградчишкото въстание.

Попада в първите редици на Руското командване, като разузнавач на полковник Паренсов. Ето какво четем в писмо на полковник Паренсов до началника на Трета артилерийска дивизия от 1 юни 1877 г.:"Донасям на Ваше Сиятелство, че изпращам в Турция българина Живко Нешов за събиране на сведения. Вероятно той ще се завърне до 8 юни и ще се прехвърли през Дунав в района на 8-а Кавказка дивизия. По заповед на Негово Височество Главнокомандващия, моля окажете пълно съдействие на Живко Нешов за доставянето му в Букурещ...Ако за доставянето на Живко Нешов са необходими пари, моля да му заемете необходимата сума, която ще Ви бъде попълнена от мен незабавно. Кратки сведения за разузнавача Живко Нешов: българин, от село Долни Лом, Берковски окръг, висок на ръст, силен, с неголяма брада и коса – черни."

След Освобождението спомага за благоустрояване на селото и населението.

Убит е от българи край село Крива бара.

Анто Живков Нешин, синът на Живко Нешин от малък остава сирак. През Балканската война е Околийски началник в град Енос (на Бяло море). След Първата световна бойна работи в мелницата на с. Крива бара, където е бил убит баща му. С помощта на собственика ѝ успява да спаси живота на арестуваните хора от родното си село през 1923 г. В паследствие е избран за Околийски съветник в град Видин. На него селото дължи благоустрояването и водоснабдяването си. Депутат в V велико народно събрание от 1911.

Внукът на Живко Нешин, Крум Живков след завършване на основното си образование, учи известно време в Американски колеж. След това, в София завършва техникум Христо Ботев – отдел земемерство. Завършва висше техническо образование в град Бърно със специалност „инженер-землемер“. Участва в изработването на известния „План Мусман“ чрез съставяне и обработка на фотоплан за София. Началник е на Военно топографския отдел към БА. След пенсионирането си работи в „Геопланпроект“ и НИИГиФ.

Младен Михайлов Младеновски, професор по висша геодезия – опорни мрежи и д-р на техн.науки, основател и дългогодишен директор на Научноизследователския институт по геодезия и фотограметрия (НИИГФ)-гр. София и ръководител на секция „Висша геодезия – опорни мрежи“. Работил е във Военно-топографската служба при МНО и Главното управление по геодезия и картография. Роден е на 26.03.1924 г. в с. Долни Лом и починал на 24.10.2011 г.в гр. София. Син е на Михаил Младенов Велков и Параскева Костова Михайлова. Живял тихо и скромно и отдал живота си за развитието на геодезията, гравиметрията, висшата геодезия, държавните координатни системи, опорните мрежи, геодинамичните процеси и съвременните движения на земната кора на България.

Работил по възстановяването на селскостопанската земя. Изчислил Географския център на България. Създател и управител на СД „ГГиК – геодезия и сие“. Национален авторитет оставил безброй трудове, нямащи аналог дотогава в областта на геодезията, активен участник в много международни и национални форуми в сферата на геодезията.

Изследвал и задълбочено проучвал географските и историческите особености на Северозападна България. Извършил геодезическо заснемане и топографско картиране на нейната крепостна система. Изработил десетки релефни макети и модели на природни обекти в района. Създател на геодезическата обсерватория „Поломие“ в с. Долни Лом. Всеотдайно работил за благополучието и популяризирането на селото, както и за запазването и документирането на историческите, природните и духовните му ценности.

Топографска карта

• Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1: 100 000.
• Лист от карта K-34-022-3 (Горни Лом). Мащаб: 1: 50 000. (BGtopoVJ на Ведрин Желязков)

Външни препратки

• Долни Лом, община Чупрене Архив на оригинала от 2006-05-23 в Wayback Machine.
• www.dolnilom.info