Оброк
Оброците са традиционни свещени места в централната част на Балканския полуостров (главно в Сърбия и Западна България), както и култови ритуали, сходни с курбан, извършвани там ежегодно на определен християнски празник.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]В българската етнографска литература най-често използваното наименование на оброчните места и ритуали е оброк (от „обричам“, дума с праславянски произход[1]). В сръбската етнография преобладава името запис, използвано също и в някои български региони,[2] както и в по-ранната българска литература.[3]
На местно ниво оброците се наричат по много различни начини, сред които оброчище, църквище, курбанище, соборище,[4] подкръст[2] и други.
Оброчни места
[редактиране | редактиране на кода]Оброците могат да бъдат разположени в селището или извън него.[4] Според Димитър Маринов те се поставят във важни за общността места – местности с обработваеми земи и трайни насаждения, при извори и други водоизточници, захранващи селото с вода или задвижващи воденици – с цел да им осигурят свръхестествена защита.[5] Маринов отбелязва и случай, в който оброкът се намира в някогашно гробище и отбелязва специфичните ритуали при него.[5] Някои етнографи, стремящи се да обосноват древен и езически произход на обичая, твърдят, че оброчища се разполагат на древни предхристиянски култови места.[4][6]
Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони.[4]
Посегателството върху оброчните места е забранено.[4] Дърветата са смятани за свещени и не се секат, като се смята, че покушенията срещу тях ще бъдат наказани – при подобно посегателство срещу такова дърво в Западна България се устройва общинска проклетия.[6] По време на колективизацията много оброци – често разположени на границите между отделни земеделски имоти, които са заличени – са унищожени, като местните легенди приписват на тези събития различни бедствия – от смъртни случаи на конкретни извършители до спад в раждаемостта и обезлюдяване на цели области.[7]
Ритуали
[редактиране | редактиране на кода]Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението - курбан на мъжко животно - теле, овен или шиле, понякога дори вол.[8] На оброчния знак и около него се палят свещи и се поставя храната за трапезата - курбанът с допълнително донесени хлябове.[8][4] Свещеник извършва водосвет и прекадява храната, която след това се слага на масата за участващите в ритуала.[8]
При тържества на някои оброчища се пробиват в дърветата дупки със свредели и се слагат там ястия и светена вода – така дърветата се „хранят“.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том IV (минго2 — па̀дам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. с. 755.
- ↑ а б Маринов 1984, с. 571.
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ а б в г д е РИМ Кюстендил 2008, с. 58.
- ↑ а б Маринов 1984, с. 571 – 573.
- ↑ а б в Вакарелски 1977, с. 424.
- ↑ Груев 2009, с. 320 – 321.
- ↑ а б в Маринов 1981, с. 721.
- Цитирани източници
- Вакарелски, Христо. Етнография на България, второ издание. София, Наука и изкуство, 1977.
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
- Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.
- Маринов, Димитър. Избрани произведения. Т. 2: Етнографическо-фолклорно изучаване на Западна България – Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско, Оряховско, Врачанско. София, Наука и изкуство, 1984.
- Заедно по свещените места на планината Осогово. РИМ Кюстендил, 2008.
