Видинско царство
| Видинско царство | |
| 1365 – 1396 | |
.svg) Знаме .png) Герб | |
| Девиз: Съединението прави силата | |
 Видин през 14 век | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Видин |
| Най-голям град | Видин |
| Официален език | Старобългарски |
| Религия | Източно православие |
| Форма на управление | Монархия |
| Династия | Асеневци, Шишмановци |
| деспот | |
| Шишман I | |
| Михаил III Шишман | |
| Белаур | |
| цар | |
| Иван Срацимир | |
| Константин II Асен | |
| История | средновековие, ренесанс |
| Въстание на Константин и Фружин | 1408 – 1413 |
| Валута | Видиска Златица |
| Часова зона | UTC+3 |
| |
| Днес част от |  България Сърбия |
| Видинско царство в Общомедия | |
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е средновековна феодална държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
Видинско деспотство (1356 – 1365)
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на престолонаследника Михаил IV Асен, загинал в Битката при Ихтиман с турците през 1355 г., приемник на цар Иван Александър става вторият му син Иван Срацимир. Царят обаче предпочита сина си Иван Шишман (от еврейката Сара Теодора), който също е коронясан за съцар и подготвен да наследи властта в Търново. Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство.
Унгарска окупация (1365 – 1369)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1365 г. унгарският крал Лайош I Велики заплашва с война Влашкото и Молдовското княжество и владенията на Иван Срацимир. Князете на Влахия и Молдова се признават за унгарски васали, но видинският владетел отказва.
Начело на голяма войска Лайош I Велики нахлува във Видинско, завзема някои по-малки крепости, след което се насочва към Видин. Пред града унгарците са пресрещнати от яси (алани) измаелити, но са разбити и се оттеглят в крепостта. Обсадата започва на 30 май и завършва на 2 юни с превземането на Видин. Иван Срацимир и неговото семейство са пленени и заточени в крепостта Хумник в Хърватия, като са принудени да приемат католицизма. Завзетата област е превърнатата в „банат“ – унгарска административна област, управлявана от бан, подчинен на краля на Унгария. Населението насилствено е приобщено към западното християнство. Летописите посочват, че францискански монаси от манастира Олово в Босна, пристигнали в Чипровец през 1367 г. ,където получили първия си метох и веднага започнали изграждането на католическа църква.
През 1369 г. цар Иван Александър влиза в съюз с влашкия войвода Владислав I Влайку и отцепилия се деспот Добротица с цел освобождаване на Видин от унгарците. Влайку завзема Видин и го окупира за 6 месеца, но унгарският крал успява да си го възвърне. Той влиза в преговори с Иван Александър и се съгласява да му върне Видинската област, ако царят му даде дъщерите си за заложнички.
Към края на годината Видин отново е в български ръце. Иван Срацимир е освободен и се връща във владенията си. Българското население прогонва францисканските монаси.
Видинско царство (1369 – 1396)
[редактиране | редактиране на кода]На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от неговите наследници полубратя – Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствен законен цар на българите и не признава правата на другия. Титлата „В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци“ на бащата се ползва и от синовете му. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство.
Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство. Предполага се, че София е първоначално във владение на Иван Срацимир, а преминава към Иван Шишман през 1373 г. Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода Дан I срещу Иван Шишман да стои видинският цар.
Иван Срацимир е син на Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб, а самият той е женен за първата си бртовчедка Ана Басараб, дъщеря на вуйчо му Никола Александър Басараб (брат на майка му). С Влашкото княжество поддържа традиционно приятелски отношения.
За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с българската Търновска патриаршия (1381). Видинският митрополит е сменен, като на негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно е обвинен в убийство и е заменен с Йоасаф Бдински.
Поради най-отдалеченото му местоположение Видинското царство остава известно време незасегнато от османски нападения. Иван Срацимир не се намесва в борбата на Търновското царство срещу Османската империя.
С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за османски васал. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.
След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство видинският цар е принуден да допусне османски гарнизон в столицата си през 1395 г. Оттогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново, оглавено от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Търновска и ги откарват във Видин.
През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Предава османския гарнизон на Сигизмунд и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. Християнската армия е разгромена от султан Баязид I в битката при Никопол на 25 септември с.г.
След победата си султанът се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
Съпротива (1396 – 1422)
[редактиране | редактиране на кода]Първи опит за периодизация на падането на втората българска държава прави Константин Иречек. Според наложената представа, падането на Видинското царство в ръцете на османците през 1396 г. слага край на Втората българска държава. Тази хипотеза е застъпена сред мнозинството от български историци. Престолонаследникът Константин обаче успява да се спаси. В последващите години Константин, заедно с неговия първи братовчед – княз Фружин, (син на цар Иван Шишман), ще оглавят първото въстание (1404 г.– 1419 г.) на българите срещу Османската империя. В по-ново време има хипотези, че Видинското царство продължава съществуването си още почти три десетиелетия. Някои историци като Пламен Павлов допускат, че Константин II Асен наследява баща си като цар (1397 г. – 1422 г.), и контролира като васал част от българските земи, като някои държави го признават за цар на българите.[1] Археолозите проф. Николай Овчаров и доц. Здравко Димитров също установяват че около 1421 г.-1422 г. Константин Асен е секъл собствени монети, т.е. Видинското царство е съществувало[2] Те предполагат, че през 1396 г. Иван Срацимир е отведен в Бурса, но синът му продължава и след него да управлява като османски васал. Тези нови виждания изместват края на Второто българско царство към 1422 г., докато традиционно се считаше, че годината е 1396 г. [2] проф. Хр.Матанов и доц. П. Николов - Зиков също допускат, че края на Видинското царство настъпва десет години след въстанието на Константин и Фружин (1408 г.-1409 г.) т.е. може да бъде отнесен най-рано къкм 1418 г.-1419 г.[3] Първи сигурни сведения, че Видин не е самостоятелно царство, а османски санджак кимаме едва отт 1430 г[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на Средновековна България // LiterNet, 2006. Посетен на 27 януари 2011.
- ↑ а б https://bnr.bg/vidin/post/102081529/vidinskoto-carstvo-e-prosashtestvuvalo-do-1422-godina
- ↑ Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век" , Абагар 2023 стр. 496
- ↑ Българска национална история т.1. Византийското владичество и епохата на второто българско царство. Пламен Павлов, Георги Николов, Иван Лазаров, Анелия Маркова, Красимир Кръстев статия "Видин и османците до двадесетте години на XV век" , Абагар 2023 стр. 498
- „История на България. Том III. Втора българска държава“, Издателство на БАН, 1982 г.
- „Българските ханове и царе VII-XIV век“, Йордан Андреев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г.
- „От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354 – 1571 г.“, Христо Матанов и Румяна Михнева, издателство „Титиа“, София, 1998 г.
Исторически извори
[редактиране | редактиране на кода]- „Жития на сръбските крале и архиепископи“, Данило (архиепископ, сръбски книжовник от 14 век)
- „Похвално слово за Филотея Темнишка“, Йоасаф Бдински (видински митрополит, български книжовник от края на 14 – началото на 15 век)
- „Безименна българска хроника“, неизвестен автор от 15 век
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Видинска книжовна школа
- История на Видин
- Брашовска грамота
- Видинско евангелие
- Второ Българско царство
- Добруджанско деспотство
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Цар Константин II Асен (1397 – 1422) – последният владетел на средновековна България, Пламен Павлов
- Цар Иван Шишман и цар Иван Срацимир Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine.
- История на Видин Архив на оригинала от 2007-11-15 в Wayback Machine.
|
