Направо към съдържанието

Мизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Римска Мизия
Moesia / Μοισία
Римска провинция
29 пр.н.е – 86 г.
      
Герб
Герб
КонтинентЕвропа
СтолицаВиминациум
ИсторияАнтичност
Дакийски войни89 – 105 г.
Предшественик
Даки Даки
Мизи Мизи
Наследник
Горна Мизия Горна Мизия
Долна Мизия Долна Мизия
Днес част от България,
 Косово,
 Румъния,
 Сърбия
 Северна Македония
Римска Мизия в Общомедия

Мизия е римска провинция на долния Дунав (от 29 г. пр. н. е.), простираща се в териториите на днешна Сърбия и България до Черно море. Превзета е от хуните през пети век и загубена в полза на славяните и аварите през седми век.[1]

Наименованието Мизия (на латински: Moesia (клас. лат. се чете моисиа) се появява в съчиненията на римските автори за провинцията на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг.[2] Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония.

Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 86 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Марцианопол (дн. гр. Девня),[3] всяка с по два римски легиона.

Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г.

През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.

Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум).

Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух.

Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.

Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

На Мизия е наречена улица в София (Карта).

  1. Rosser, J. Historical Dictionary of Byzantium, first edition, p.276
  2. Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т. 7)
  3. ((de)) Карта на римските провинции // Архивиран от оригинала на 2005-12-17. Посетен на 2005-06-14.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​