Скупи

Скупи
Скупи
	Скупи Скупи
	Поглед към Скупи и Скопие на заден план
Местоположение
	Местоположение в Северна Македония
Страна	Северна Македония
община	Карпош
Археология
Вид	Град
Епоха	Античност
	Скупи в Общомедия

Скупи (на гръцки: Σκούποι, на латински: Scupi; Colonia Flavia Scupinorum, на македонска литературна норма: Скупи) е древен град и археологически обект от римско и късноантично време, край град Скопие, столицата на Северна Македония.^[1]^[2]

География

Намира се на 4,5 km северозападно от Скопие, в непосредствена близост до село Злокукяни, вляво от вливането на река Лепенец в река Вардар в южното подножие на Зайчев рид.^[1]

Разкопки

В 1883 година английският изследовател Артър Еванс посещава Скопие и отбелязва римските укрепления на Зайчев рид, които обяснява като останките от акропола на античния Скупи.^[2]

Археологическите разкопки на местността Скупи започват случайно преди Втората световна война. Музеят на град Скопие, като собственик на обекта, започва систематични археологически проучвания в 1966 година, които с малки прекъсвания се изпълняват непрекъснато и към началото на XXI век.

История

Югозападните склонове на Зайчев рид са допълнително оградени от теченията на реките Вардар и Лепенец.^[1] Използвайки реките като източник на вода и защита, първите жилища и селища на това място се развиват още през бронзовата и желязната епоха.^[1]^[2]

С придвижването на Римската република към Централните Балкани през I в. пр. н. е. тук е основано и първото градско организирано селище, открито някога на територията на Скопската долина. Предполага се, че Скупи започва със създаването на римски военен лагер (castrum)^[1] и образуването на провинция Мизия в 15 година.^[2] В края на военните кампании, още през I век, инфраструктурата на лагера е използвана от цивилното население като основа за формирането на новия римски град.^[1] По времето на Флавиите, вероятно при управлението на Домициан през 84/5 година получава ранг на самоуправляваща се колония (Colonia Flavia Scupinorum) с население от ветерани, главно от VII Клавдиев легион.^[2]

Географските особености на местоположението на кръстовището на двата главни напречни балкански пътя, единият, който свързва Дунав през Моравско-Вадарската долина с Егейско море от север на юг, а другият, който свързва Адриатика с Черно море от запад на изток, правят Скупи благоприятно място за укрепване и комуникация с римските градове наоколо. В резултат Скупи се развива в голям провинциален град, който бързо се превръща в регионален икономически, религиозен, културен и административен център. Със своите 43 ha Скупи е 2 пъти по-голям от Стоби, пет пъти по-голям от Хераклея Линкестис край Битоля и девет пъти по-голям от Баргала край Щип.^[1] Развива се като важен административен, икономически, културен и транзитен център на провинция Горна Мизия.^[2]

Градът се споменава от Клавдий Птолемей (География, III, 9, 4) през Ⅱ век. По времето на Марк Аврелий, през 170/1 година градът е опостушен от костобоките. В 268/69 година е опустошен от готите и херулите. В 124/5 в Скупи отсяда император Адриан, в 202 година Септимий Север и синът му Каракала, а в 244 година Филип I Араб .^[2] В края на III век, по време на управлението на Диоклециан, Скупи става седалище на новосъздадената провинция Дардания и през IV век отново преживява голям икономически и съответно градски растеж, като се превръща в мощен и богат регионален център.^[1]^[2] На Пойтингеровата карта от IV век той е представен с винетка на главен провинциален град. Император Теодосий I при престоите си в Скупи в 379 година и 388 година издава два указа. В „Синекдем“ на Хиерокъл (VI век), Скупи е определен като главен град на провинция Дардания. През IV век става епископия (митрополия). Известни са епископите Парегорий, участвал в Сердикийския събор (343), Урсилий (458) и Йоан (494).^[2]

След поредицата от възстановявания на града, окончателното му разрушение е причинено от катастрофално земетресение през 518 година,^[1] споменато в хрониката на Марцелин Комес.^[2] Градът е възстановен, но градският живот замира към края на века, по времето на Маврикий Тиберий, за което свиколективно съкровище от монети от 582/3 година.^[3] Населението напълно напуска града и върху руините се развиват серия от по-малки селища. Основното градско селище в района на Скопие се мести на мястото на Скопското кале.^[1]

Описание

Скупи има класическата схема на римски град, който се състои от две главни улици, разположени под прав ъгъл. С ориентация ЮЗ/СИ е оста кардо максимус, а перпендикулярно на нея с ориентация СЗ/ЮИ е оста декуманус максимус. Чрез поставяне на успоредни улици на главните се получава мрежа от правоъгълни градски блокове (острови). Входовете на града са на големите улици, а градският площад (форум) обикновено е бил позициониран в тяхното пресичане.^[1]^[3]

Скупи е бил укрепен с отбранителни стени, които са ограждали неправилен четириъгълник с площ от 43 ha.^[3] Стените са изградени от ломен камък и мазилка, като в югоизточния ъгъл на Скупи е констатирана широчина от 3,2 m.^[1]

Извън стените има гробища (некрополи) от различни периоди. Намерените в тях предмети - монети, надгробни стели и други, са най-важните археологически източници за разкриване на историята на града.^[1]

В рамките на стените градската структура се развивала през период от пет века. През най-богатия си период Скупи има градски и жилищни характеристики, които са наистина модерни за Късната античност. Уличната мрежа се състои от широки павирани алеи с тротоари и портици отстрани. Под каменните плочи е изградена сложна канализационна и водопроводна мрежа, която контролира оттока на водата по стръмния терен. Жилищните сгради са луксозно оборудвани с подове с плочи, самостоятелни бани, подово отопление, мозайки и стенописи. В централната част на града има останки от обществени обекти като театър, големи и малки бани, гражданска базилика, две раннохристиянски църковни базилики, които показват социалния живот на римския град.^[1]

Най-голямата запазена досега част от градоустройствената структура на римския град е централната част, където се намират поредица от сгради по протежение на двете главни улици.^[1] Извън градските стени са проучени около 1000 гроба (I - IV век) от югоизточния и северозападния некропол, открити са части от античния мост на Вардар, частна вила и християнска базилика в Бардовци.^[3]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п Римскиот град Скупи // Македонска АРХитектура. Посетен на 2 август 2024 г. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1374. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1375. (на македонска литературна норма)

[МАРХ-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п Римскиот град Скупи // Македонска АРХитектура. Посетен на 2 август 2024 г. (на македонска литературна норма)

[МКЕ_1374-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1374. (на македонска литературна норма)

[МКЕ_1375-3] а ^б ^в ^г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1375. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]