Костолац

Костолац
	Костолац
	Костолац
Страна	Сърбия
Окръг	Браничевски окръг
Община	община Пожаревац
Надм. височина	69 m
Население	9313 души (2002)
Пощенски код	12208
Телефонен код	012
МПС код	PO
	Костолац в Общомедия

Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.

История

За пръв път селището се споменава през 86 г. пр.н.е., като римска крепост Виминациум. Античният римски град е административен център на римската провинция Горна Мизия и постоянен лагер (база) на Седми Клавдиев легион.

По византийско време процъфтява с името Виминакион. Българите владеят укрепения град, известен с името Браничево. Той е център на следновековната Браничевска област, населена със славянското племе браничевци. Средище е на епископия по времето на Първото българско царство.

През 1207 г. градът е завладян от кралство Унгария, но цар Иван Асен II, сключвайки династичен брак с най-малката дъщеря на унгарския крал Андраш II - Анна-Мария си възвръща владението му като зестра. След това се владее от български боляри, относително независими от централната власт в Търново - Ростислав Михайлович, Дърман и Куделин.

От края на XIII век Браничево попада под властта на крал Стефан Милутин, а през XV век е завладян и разрушен от османците. Така през средните векове е владян последователно от византийци, българи, унгарци, сърби (за кратко), турци и австрийци /в периода 1718 - 1739, когато Белградския пашалък е под властта на Австрийските Хабсбурги/.

Семантика

От думата кастел произлиза сегашното име на селището Костолац. В наше време градчето е едно от най-богатите в Сърбия, като е център на археологически находки. Тук е намерен известният Кличевски идол и много ценни златни накити, които говорят за високо художествено майсторство, практикувано в античността при изработване на златни предмети.

На дунавския му бряг, осеян с много вили, има удобни места за почивка и плаж.