Анна-Мария Арпад

Анна-Мария Арпад
	Анна-Мария Арпад
царица на България
Родена	1204 г. Естергом, Унгария
Починала	1237 г. (33 г.) Търново, Втора българска държава
Погребана	Църква „Св. 40 мъченици“, Велико Търново
Управление
Период	1221 – 1237
Предшественик	Анна
Наследник	Ирина Комнина
Други титли	унгарска принцеса
Семейство
Род	Арпади
Баща	Андраш II
Майка	Гертруда от Мерания
Братя/сестри	Йоланда Унгарска; Елисавета Унгарска; Бела IV; Ищван Постум; Коломан Арпад; Андраш Арпад
Съпруг	Иван Асен II (1221)
Деца	Елена; Тамара; Калиман I; Петър

Анна-Мария Арпад е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица (1221 – 1237), съпруга на цар Иван Асен II.

Произход

Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II и на Гертруда от Мерания.

По бащина линия е внучка на унгарския крал Бела III и на съпругата му – принцеса Агнес Антиохийска от рода Шатийон, дъщеря на кръстоносеца Рено дьо Шатийон.

Ана-Мария е сестра на унгарския крал Бела ІV, на света Елисавета Унгарска, на галицкия херцог Коломан и на галицкия херцог Андрей. Нейната природена сестра Йоланда е съпруга на арагонския крал Хайме I Арагонски.

Брак с българския цар

Бракът на Анна с Иван Асен е политическа сделка. През 1218 г. нейният баща, унгарският крал, се връща от Петия кръстоносен поход в Светите земи. Армията му е спряна на границата от Иван Асен II, който отказва свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка е постигнато споразумение – войниците на краля могат да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоява като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласява с поставените му условия. Бракът обаче не може да се осъществи бързо, тъй като Анна е римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблемът може да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не е особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим е прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересува от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически – така българският престол се сродява с унгарския и този на Латинската империя, което осигурява на българите важно място в международните отношения.

С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написва писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Към молбата е приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверява папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделяват над верските и папата дава благословията си.

На българския престол

Самата сватба се състои през януари 1221 г. Малко преди сватбата Анна е въведена в православието и си избира името Мария. Тя прегръща особено ревностно новата вяра – издига множество църкви и обители, присъства редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на Свети Йоан Поливотски царицата нарежда бъде построена църквата „Св. св. Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“.

От брака на Анна-Мария и Иван Асен се раждат децата:

Елена (*/†13 век), омъжена за Теодор II Ласкарис, никейски император
Тамара, сгодена за бъдещия император Михаил VIII Палеолог
Калиман I Асен (* 1234, Търново; † август 1246, пак там), български цар (1241 – 1246)
Петър († 1237 като бебе)

Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 г. от върлуващата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, служат за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсажда заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като вижда, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявява смъртта на царицата си за Божие наказание, защото е изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снема обсадата, изгаря обсадните машини и се връща в Търново, където възобновява нарушените договорености.

Родословие

Боемонд II Антиохийски

Констанс Антиохийска

Алис Йерусалимска

Агнес Антиохийска

Анри дьо Шатийон

Рено дьо Шатийон

неизвестна

крал Андраш II

крал Бела Слепи

крал Геза II

Илона Сръбска

крал Бела III

княз Мстислав I Велики

Ефросина Мстиславна

Любава Дмитриевна

Анна-Мария Арпад

Бертхолд III фон Андекс

Бертхолд IV Мерански

Хедвиг фон Дахау-Вителсбах

Гертруда Меранска

Дедо III Дебелия

Агнес фон Рохлиц

Матилда фон Хайнсберг

Вижте също

Източници

Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN 978-619-152-012-1
Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7
Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3
Павлов, Пламен. За ролята на куманите в българската военна история (1186 – 1241): във Военно-исторически сборник, 1990, № 6, с. 14 – 23, София* Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN 978-619-152-012-1
Павлов, Пламен, „От 21 търновски царици само шест са българки“, в. Труд, 23 март 2020 г. Посетено на 15 ноември 2023 г.
Passuth László: Hétszer vágott mező, Szépirodalomi Könyvkiadó, Budapest, 1965.
Marek, Miroslav. Arpad 2 // Genealogy.EU.
HUNGARY KINGS, Medieval Lands