Направо към съдържанието

Долна Мизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долна Мизия
Moesia Inferior
— Римска имперска провинция —
86 г. – 314 г.
      
Герб
Герб
КонтинентЕвропа
СтолицаМарцианопол
управителЛегат
ИсторияАнтичност
Предшественик
Мизия Мизия
Наследник
Диоцез Тракия Диоцез Тракия
Днес част от България
 Румъния
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век)
Темите на Източен Рим

Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.[1] Данни за провинцията са включени в глава десета от книга III на трактата Geographia на Клавдий Птоломей, където авторът описва тази римска провинция в периода след Дакийските войни на император Траян.[2]

Възникване

[редактиране | редактиране на кода]

По време на дакийските войни на император Домициан (85 – 89 г.), сенатската провинция Мизия е разделена на западна и източна провинции: Moesia Superior и Moesia Inferior. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област. При император Траян, части от днешна Румъния са добавени към Moesia Inferior.

География и администрация

[редактиране | редактиране на кода]

Долна Мизия се намира по долното течение на река Дунав и е гранична имперска провинция, разположена южно от Дунавския лимес. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) и Северна Добруджа. По-важни долномизийски римски градове с ранг на колония или муниципиум са:

Град Абритус;
Град Дуросторум;
Град Марцианопол;
Град Никополис ад Иструм;
Град Нове;
Град Новиодунум;
Град Одесос;
Град Томис;
Град Калатис;
Град Улпия Ескус;

Легати

[редактиране | редактиране на кода]

Провинцията се администрира от следните управители с ранг на легат:

Марк Корнелий Матерн (85 – 89 г.),
Луций Тетий Юлиан (88),
Секст Октавий Фронтон (92),
Луций Юлий Марин (94),
Гней Помпей Лонгин (94 – 97),
Квинт Помпоний Руф (99),
Маний Лаберий Максим (100 – 102),
Квинт Фабий Постумин (102 – 104),
Авъл Цецилий Фаустин (103 – 105),
Луций Фабий Юст (105 – 108),
Публий Кавлий Руф (110 – 112),
Квинт Помпей Фалкон (118),
Гай Брутий Презенс (124 – 128),
Секст Юлий Север (129 – 131),
Марк Антоний Хибер (133),
Юлий Крас (140 – 142; 146 – 148),
Луций Квадроний Вер (142 – 146)
Гай Прастина Месалин (148 – 151),
Тит Витразий Полион (156 – 159),
Авидий Касий (161),
Марк Понтий Лелиан (167),
Публий Елвий Пертинакс (177)
Луций Аврелий Гал (202 – 205 г.)

След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия.[3]

Стопанство и население

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Мизия е граничен регион, районът трябваше да бъде охраняван от римски войски, чиито легионални лагери са построени по поречието на река Дунав. Няколко гръцки градове изплуваха близо до устието на река Дунав, а другите главни градове на Мизия израснаха от легионерските лагери по поречието на река Дунав – например Синдинунум (сега Белоград). Те също имат доста гръцки елементи в населението си, като се има предвид преобладаващо гръцкият състав на легионите там.

Мизия е процъфтяваща провинция, тъй като излишната пшеница от Черноморския регион винаги е била сигурна, че има пазар в Римската империя. В интериора на провинцията процъфтява селското стопанство и овощарството, а в Стара планина има минерално богатство. Провинцията страда тежко от варварските нашествия през III век, а когато съседната провинция Дачия беше изоставена на около 270, нейните жители бяха прехвърлени до голяма степен в Мизия. През 4 век също са приети като федерати и българите. Въпреки тези трудности, Мизия остава част от Източна Римска империя до 7 век.[4]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Sven Conrad: Die Grabstelen aus Moesia Inferior: Untersuchungen zu Chronologie, Typologie und Ikonografie. Casa Libri, Leipzig 2004, ISBN 3-00-012056-4.
  • Jan Beneš: Auxilia Romana in Moesia atque in Dacia. Zu den Fragen des römischen Verteidigungssystems im Unteren Donauraum und den angrenzenden Gebieten. Akademie, Prag 1978, DNB 790311704.
  • Jenő Fitz: Die Laufbahn der Statthalter in der römischen Provinz Moesia Inferior. Böhlau, Weimar 1966, DNB 456626050.
  • Max Fluß: Moesia. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XV,2, Stuttgart 1932, Sp. 2350 – 2411.
  • Franz Schön, Anne-Maria Wittke: Moesi, Moesia. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 8, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01478-9, Sp. 328 – 332.
  • Bogdan Sultov, Toros Chorisjan: Antike Zentren der Töpferei in Untermösien. Sofia-press, Sofia 1976, DNB 208087176.
  • Arthur Stein: Die Legaten von Moesien. Moesia helytartói. Institut für Münzkunde und Archäologie d. Peter Pázmány-Universität, Budapest 1940, DNB 362796890.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ András Mócsy: Untersuchungen zur Geschichte der römischen Provinz Moesia Superior. In: Acta archaeologica Academiae Scientiarum Hungaricae. 11, 1959, S. 283 – 307.
  2. ↑ Sergey Torbatov. Triamium – A roman castellum and civitas on the Lower Danube / The Lower Danube Roman Limes (1sT – 6Th C. aD), Sofia 2012
  3. ↑ ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14
  4. ↑ britannica.com

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia Inferior в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долна_Мизия&oldid=12294090“.