Направо към съдържанието

Белица (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белица (Община Другово))
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
Белица
Белица
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4019° с. ш. 20.9476° и. д.
Белица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина792 m
Население103 души (2002)
Пощенски код6255
МПС кодОН
Белица в Общомедия
Традиционна къща в Белица
Църквата „Свети Георги“

Белица (изписване до 1945 година: Бѣлица, на македонска литературна норма: Белица) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на едноименната река Белица. Разположено е на 17 km южно от Кичево, на надморска височина от 743 до 773 m.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Белица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година. „Свети Александър“ е градена върху по стар храм в средата на XIX век.[1][2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Белица (Bélitza) е посочено като село с 60 домакинства с 240 жители българи.[3] Селото е посочено и втори път като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.[4]

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише в 1896 година за Бeлица, че е българско село, разположено в склоновете на Беличката планина. Според него:

„ Мястото му е планинско и непроизводително; по дола на едноименната река става малко мумурузка, а по околните стръмнини става малко ръж. Недостатъкът от земеделието се допълва с големите сгодности на ближната планина за развито скотовъдство и дърводелство и жителите се прехранвали. Обаче от 10 години насам, когато скотовъдството отпадна поради силно развитото разбойничество, беличани захванаха да ходят по гурбет, най-много във Влашко, дето стават фурнаджии. От селото се изнася: масло, дъски за самари, ясенови корубки за боядисванье и др. т.[5] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бѣлица живеят 750 българи-християни.[6] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бѣлица има 50 български къщи.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[8]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 824 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

През август 1907 година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Иван Наумов Алябака става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Белица:[10]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
120 110 217 49 266 153 240 393

При избухването на Балканската война двадесет и осем души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В 1945 година селото има 200 домакинства и близо 1000 жители. Населението масово се изселва в Кичево, Демир Хисар, Битоля, Скопие, како и во Швеция, Австралия, САЩ и Канада. В средата на седемдесетте години е затворено училището „Стоймир Пантилески“.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 103 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 102
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Белица
  • Вангелко Лозаноски, писател
  • Данаил Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[13]
  • Димо Соколов, български революционер
  • Иван Аврамов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, млекар, ІІІ отделение, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[14]
  • Иван Марков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Иванчо Кичевеца, български революционер, деец на ВМОРО, станал по-късно предател
  • Йонче Стоянов Момиров, български революционер от ВМОРО[15]
  • Йордан Корунов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Йосиф Велянов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Карамфил (Карафил) Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, 2 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 30 ноември 1912 година[18]
  • Лазар (? – 1905), български революционер
  • Мицко Костев Момиров, български революционер от ВМОРО[15]
  • Петър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията[19]
  • Сило Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[20]
  • Симо Трайков, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, измъчван и убит с щик в Солун[21]
  • Софроний Мургов, български революционер от ВМОРО[15]
Починали в Белица
Свързани с Белица

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Белица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
  2. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  5. ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 482.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  7. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  10. ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007 
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  15. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  20. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  21. ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 12.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Белица_(община_Кичево)&oldid=12188218“.