Брод (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.
| Брод Македонски Брод | |
| — град — | |
 .svg) | |
![Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bogorodica_od_Brod_26.JPG) Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1] | |
  Брод  Брод | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 585 m |
| Население | 3740 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Официален сайт | www.mbrod.gov.mk |
| Брод в Общомедия | |
Брод (на македонска литературна норма: Македонски Брод) е малък град в западната част на Северна Македония, център на едноименната община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен на 26 километра източно от Кичево в областта Поречие на река Треска (Голема) при изхода ѝ от пролома между планините Песяк от север и Бушева от юг.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Никола“ до 1912 година е била бекташко теке, изградено в XIV век.[2] В ΧΙΧ век Брод е село в Османската империя, център на Поречка нахия в Кичевска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Брод като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Брот (Brote) е посочено като село с 37 домакинства със 185 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брод има 350 жители българи християни.[5] Църквата „Света Богородица“ е от 1872 година.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брод е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]
Всички жители Брод в началото на XX век са сърбомани под въховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брод има 43 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[8] Селото е център на сърбоманската активност в Поречието – област, в която българско екзархийско остава единствено село Локвица.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия и Югославия
[редактиране | редактиране на кода]След 1913 година селото попада в Сърбия, след 1918 – Югославия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брод като българско село.[10] Селото е обявено за град и по времето на Кралство Югославия е прекръстено на Южни Брод (Јужни Брод), а по-късно в Комунистическа Югославия – на Македонски Брод, за да се отличава от другите населени места с името Брод в Югославия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Боян Ивчинов от Радово е български кмет на Брод от 18 август 1941 година до 12 ноември 1941 година. След това кметове са Георги К. Симеонов от Дондуково (30 март 1942 - 18 юни 1942), Тимотей Ив. Пеев от Казанлък (22 юни 1942 - 7 юли 1943) и Георги Сл. Георгиев (12 юли 1943 - 9 септември 1943).[11]
В Република Македония
[редактиране | редактиране на кода]От 1991 година е в независимата Република Македония. Според преброяването от 2002 година Македонски брод има 3740 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3725 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 3 |
| власи | 0 |
| сърби | 9 |
| бошняци | 1 |
| други | 9 |
В 1993 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява църквата „Свети Никола“. На 20 ноември 1998 година митрополит Тимотей осветява темелния камък на църквата „Свети Архангел“ в местността Пешна край Брод.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Брод
Максим Хр. Александров, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, средно образование, 14 воденска дружина[13]
Михаил Йосифов (Михаило Јосифовић), сръбски революционер- Симеон Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[14] и на Иван Наумов Алябака,[15] македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Алексо Стефанов[16]
- Починали в Брод
Васко Карангелевски (1921 – 1977), народен герой на Югославия
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
- ↑ Во црквата Св. Никола во М. Брод се молат и православните и бектешите // Патоказ, 14 декември 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
|
| |||||
