Русяци
| Русяци Русјаци | |
| — село — | |
 Църквата „Въведение Богородично“ | |
  Русяци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 770 m |
| Население | 43 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Русяци в Общомедия | |
Русяци (на македонска литературна норма: Русјаци) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Голема) в пролома на реката между Песяк и Бушева планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Пантелеймон“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[1][2][3] Според друг източник е от 1669 година.[4]
В XIX век Русяци е село в Кичевска Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Русяци (Roussiatzi) е посочено като село с 34 домакинства със 130 жители българи.[5] Църквата „Въведение Богородично“ е от 1873 година.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русяци е населявано от 430 жители, всички българи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Русяци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[7]
Цялото население на Русяци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Русяци:[9]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 54 | 55 | 83 | 11 | 94 | 52 | 145 | 197 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Русяци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Русяци като българско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 43 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 42 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Русяци
Милосим Войнески (р.1959), политик от Северна Македония, кмет на община Брод
- Починали в Русяци
Иван Ангелов Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]- Петър Радев – Пашата (1875 - 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 146.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 13
