Вир (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вир.
| Вир Вир | |
| — село — | |
 Изглед отгоре към селото | |
  Вир | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 749 m |
| Население | 18 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Вир в Общомедия | |
Вир (на македонска литературна норма: Вир) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Вир е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Вар (Var) е посочено като село с 40 домакинства с 55 жители мюсюлмани и 106 жители българи.[1]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1891 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вир е населявано от 290 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вир е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вир има 280 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вир като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители македонци.[7]
В селото има и църква „Свети Атанасий Велики“.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вир
Божко Димитров Вирянец (? – 1914), сърбомански четнически войвода- Пройче, деец на сръбската въоръжена пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
