Ижище
| Ижище Ижиште | |
| — село — | |
 | |
  Ижище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 63 души (2002) |
| Пощенски код | 6539 |
| Ижище в Общомедия | |
Ижище или Ижища (на македонска литературна норма: Ижиште) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Голема) в подножието на планината Песяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Никола“ в Ижище е поствизантийска, изградена или възобновена и изписана в 1692 година.[1][2]
В XIX век Ижище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ижища (Ijischta) е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ижища е населявано от 210 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ижица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ижища има 240 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ижища:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 37 | 48 | 34 | 0 | 34 | 65 | 112 | 177 |
При избухването на Балканската война 1 човек от Ижища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ижища като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 0 |
| турци | 53 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ижище
Билбил Владимиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[11]- Вангел Милошев Тарунджиев (1882 – след 1943), български революционер
- Милош Тарунджиев (? – 1903), български революционер
- Починали в Ижище
Мицко Кръстев-Латовски (1855 – 1909), ренегат от ВМОРО и сърбомански войвода
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
