Растеш
| Растеш Растеш | |
| — село — | |
 Селски къщи в Растеш | |
  Растеш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 817 m |
| Население | 58 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Растеш в Общомедия | |
Растеш (на македонска литературна норма: Растеш) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие на Мала река.
История
[редактиране | редактиране на кода]
На километър северно от селото, над устието на Требовска река в Църнешница са остатъците от средновековната крепост Кула.[1]
Църквата „Света Богородица“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[2]
В XIX век Растеш е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Растеш (Rastèche) е посочено като село с 13 домакинства с 68 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Растеш е населявано от 245 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Растей е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[5]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Растеш има 36 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Растеш има 240 българи патриаршисти сърбомани.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Йоан“ е от 1920, а „Свети Никола“ – от 1925 година.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Растеш като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители – 57 македонци и 1 сърбин.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 157.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
