Близанско
| Близанско Близанско | |
| — село — | |
 | |
  Близанско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Площ | 6,2 km² |
| Надм. височина | 455 m |
| Население | 37 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Близанско в Общомедия | |
Близанско (на македонска литературна норма: Близанско) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Горно Поречие на западния бряг на езерото Козяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е писмено упоменато в дарствен хрисовул, наречен Виргинска грамота, издадена от цар Константин Тих Асен. Тя е датирана към втората половина на XIII век. Близанско и редица други села са изброени или потвърдени като владение на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргинево бърдо при Скопие.[1]
В XIX век Близанско е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Близненско е населявано от 20 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Близненско е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Близанско има 6 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Близнеско има 160 българи патриаршисти сърбомани.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Близанско чифлик като българско село.[6]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1947 година.
Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители – 36 македонци и 1 сърбин.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 36 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Виргинска грамота
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
