Дреново (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.
| Дреново Дреново | |
| — село — | |
 | |
  Дреново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 912 m |
| Население | 33 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Дреново в Общомедия | |
Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Поречие в североизточните склонове на Бушева планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Дреново административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Мало Дреново е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители мюсюлмани.[1]
През пролетта на 1895 година в селото избухва Дреновската афера.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново е населявано от 220 жители арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 29 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дрѣново има 120 турски къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дреново като албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители македонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Дреново
Илия (Ильо) С. Кикищ (Кикиш) (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[7][8] загинал през Илинденското въстание[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
