Латово
| Латово Латово | |
| — село — | |
 Поглед на Латово | |
  Латово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 593 m |
| Население | 85 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Латово в Общомедия | |
Латово (на македонска литературна норма: Латово) е село, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на Треска (Голема) в пролома на реката между Песяк и Бушева планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Латово е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Латово (Latovo) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1] Църквата „Света Богородица“ е от 1881 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Латово е населявано от 400 жители, всички българи.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Латово има 35 български къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лотово е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]
Цялото население на Латово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Латово има 480 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Латово:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 51 | 55 | 71 | 13 | 84 | 83 | 116 | 199 |
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Латово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Латово като българско село.[9]
В 1938 година е построен манастирът „Свети Петър и Павел“, но по-късно е запуснат.[2]
Според преброяването от 2002 година Латово има 85 жители македонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Латово
Александър Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков[11] и на Панчо Константинов[12]- Иван Василев (Йонче, 1874 - ?), български революционер, член на ВМОРО;
- Захарий Димитров (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, обществен деец
- Мисайле Гюрчинов Лазоров, български революционер от ВМОРО, районен началник на Рабетинкол след Илинденското въстание
- Михаил Йосифов, български революционер от ВМОРО
Мицко Кръстев (Латовски) (1855 – 1909), ренегат от ВМОРО и сърбомански войвода- Траян Костадинов Вълканов, български революционер от ВМОРО[13]
- Цветко Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
