Захарий Димитров
| Захарий Димитров | |
| български обществен деец | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
Захарий Атанасов Димитров, известен и като Захари Атанасов, е български обществен деец от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Захарий Димитров е роден към 1884 година в кичевското село Латово. Получава прогимназиално образование. Работи като предприемач.
Участва в Балканската война от 1912 - 1913 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение[1] и служи като старши подофицер, взводен командир в Огнестрелния парк на Опълчението.[2] На 19 май 1913 година е ранен в железопътна катастрофа при гара Еникьой. Награждаван е със сребърен медал за заслуга.[2]
След демобилизирането си на 10 август 1913 година се установява във Варна и се включва в дейността на македоно-одринските бежанци в града. Димитров е сред основателите на местното Македоно-одринско опълченско дружество. На учередителното събрание, проведено на 20 юли 1914 година, той е избран с най-голям брой гласове (71 от 80) за член на настоятелството, а впоследствие – за секретар на дружеството.[3]. Като такъв през 1914 и 1915 година върши основната организационна работа на Македоно-одринското опълченско дружество във Варна.
Участва в Първата световна война, в 1916 година е награден с орден „За храброст“ IV степен.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
- ↑ а б Държавен архив-Варна, ф. 27 К (Македоно-одринско опълченско дружество – Варна), оп.1, а.е. 19, л. 1.
- ↑ Държавен архив-Варна, ф. 27 К, оп.1, а.е. 15, л. 1, 12.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
