Лубще
| Лубще Лупште | |
| — село — | |
 Изглед отгоре към селото | |
  Лубще | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 738 m |
| Население | 67 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Лубще в Общомедия | |
Лубще или Лубище (на македонска литературна норма: Лупште) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е от първоначален патроним -ишти < -itji от личното име Лубо от Любо със затвърдяване на л' като в луге от л'уде.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[2] Според друг източник е от 1879 година.[3]
В XIX век Лубще е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лубище (Lubischté) е посочено като село с 29 домакинства със 123 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лубще (Лубище) е населявано от 286 жители българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лобище е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[6]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лубще има 58 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лутце има 320 българи патриаршисти сърбомани.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Лубще е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лубище като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 67 жители македонци.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лубще
Зафир Премчев (Зафир Премчевић, 1872 – 1937), сърбомански четнически войвода
Зоран Милески (* 1958), офицер, генерал-майор от Северна Македония
Секула Дуков, български революционер от ВМОРО, четник на Ванчо Сърбаков[12]- Стефан Петревски Угриновски, четнически войвода
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
