Ковач (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.
| Ковач Ковач | |
| — село — | |
 | |
  Ковач | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Горно Поречие |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 54 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Ковач в Общомедия | |
Ковач (на македонска литературна норма: Ковач) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626[1] или в 1631 година.[2] Гробищната църква „Света Варвара“ също е от третото десетилетие на XVII век.[3] Разрушената църква „Свети Теодор“ също е била стара.[4] В 1802 година е изградена „Свети Йоан“, в 1891 – „Свети Атанасий“, а в 1934 година – „Свети Тодор“.[5]
В XIX век Ковач е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ковач (Kovatch) е посочено като село с 25 домакинства със 122 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Коач е населявано от 240 жители българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ковач е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[8]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ковач има 46 сръбски къщи.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коач има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[10]
При избухването на Балканската война 1 човек от Ковач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ковач като българско село.[12]
Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители македонци.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 25.
- ↑ Smiljanić, T. Kičevija. Naselja i poreklo stanovništva, SKA/Srpsi Etnografski Zbornik LI, Beograd 1935, 328.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 174.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007
