Сушица (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
| Сушица Сушица | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ в Сушица | |
  Сушица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 925 m |
| Население | 13 души (2002) |
| Пощенски код | 6535 |
| Сушица в Общомедия | |
Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод). Сушица има манастир носещ името „Свети Спас“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Сушица е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сушица (Souchitza) е посочено като село с 21 домакинства с 88 жители българи.[1]
Църквата „Свети Никола“ („Свето Възнесение“) е от 1890 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 260 жители българи християни.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сушица има 42 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Сушица има 13 жители – 12 македонци и 1 сърбин.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сушица
Христо Цветков Сушички (Риста Цветковић-Сушички), сърбомански войвода
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
