Петър Радев – Пашата
Тази статия е за кичевския войвода. За прилепския вижте Петър Костов – Пашата. За дееца на църковното движение в Битоля вижте Петър Радев (общественик).
| Петър Радев – Пашата | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Петър Радев – Пашата в Общомедия | |
Петър Величков Радев, наречен Пашата[1] и с псевдоним Албански,[2] е български военен и революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1875 година в село Градоман, тогава в Османската империя. Служи в българската армия като фелдфебел от 1-ви пехотен софийски полк. Опитва се да сформира чета в Градоман, с която да замине за Македония където да се присъедини към революционното дело на ВМОРО. Продава имуществото си и със спечелените 40 сребърника закупува 17 пушки. Прякора си Пашата получава от турски войници, заради червената му гвардейска униформа и офицерска сабя, с които влиза в сражение. Заминава за Кичево, а оттам за Поречието. Негов секретар и помощник е Симеон Денков. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в четата на Ванчо Сърбаков от село Вранещица. Ранен е и се изтегля в България. При последвалото си завръщане в Македония отново заминава за Горно Поречие.
| Чета на Петър Радев, 4 юни 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Петър Радев | София | Софийска | |
| 2. | Христо х. Георгиев | Дупница | ||
| 3. | Андрея Домик | Нови Сад | Австрия | |
| 4. | Александър Георгиев | Дупница | ||
| 5. | Йордан Георгиев | Брацигово | ||
| 6. | Никола Николов | Папрадище | Велешка | |
| 7. | Серафим Арсов | Горабинци | Щипска | |
| 8. | Атанас Божинов | Ресен | Битолска | |
| 9. | Тодор Иванов | Скопие | ||
| 10. | Васил Димитров | Неврокоп | Сярско | |
| 11. | Стефан Добрев | Айтос | ||
| 12. | Симеон Денков | София | ||
| 13. | Стоян Стойчев | Горач | Кумановска | |
| 14. | Лазар Неделков | Айтос | ||
| 15. | Стоян Димитров | Скопие | ||
| 16. | Александър Николов | София | ||
| 17. | Пенчо Николов | България | за Щипско[4] | |
След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско се засилва и Петър Радев заедно с Петър Юруков, Георги Сугарев и други дават отпор на сръбските чети. След убийството на Георги Сугарев, Кичевският район остава само с една чета под ръководството на слабия войвода Янаки Янев от село Лахчани, който се застоява само в Горна Копачка, заради което Тома Николов назначава Петър Радев за войвода в Рабетникол и Долна Копачка като разчита на неговата добра школовка в българската армия. На Велики четвъртък 1907 г. организационната чета на Пешо Пашата е в Крушевското село Сланско.
Петър Радев е убит край Русяци в местността Кошарище[5] от двама негови четници, които през есента преди това дошли като дезертьори от сърбоманските чети в Поречие и той ги приел на доверие.[6][7] Всъщност това били доверени лица на Григор Соколович, поставил си за цел да елиминира силите на ВМОРО в региона.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7, 78.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 359.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 215.
