Простране
| Простране Прострање | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Простране | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Преко Турла |
| Надм. височина | 995 m |
| Население | 31 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Простране в Общомедия | |
Простране или Пространие (срещат се и формите Спростране/Спространие, тъй като н е палатализиран, се среща и днес неправилното изписване Пространье на македонска литературна норма: Прострање; на албански: Prostranja) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар. Разположено е на 995 m надморска височина и е отдалечено от Кичево на 24 km.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Простране е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от началото на XIX век, за „Света Богородица“ няма данни кога е градена, „Света Петка“ е от 1920 година, а „Свети Атанасий“ е изградена в 1970-те години върху основите на по-стара църква.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Спространи е на хълмисто, защитено място, на което става хубаво грозде. Жителите се занимават и с хлебарство. Селото има около 70 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Спространье живеят 560 българи-християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Простране е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 109 къщи.[5]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спростране има 560 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война 7 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Простране
Богоя Илиев Траянов, български революционер от ВМОРО[9]- Богоя Стоянов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО
- Григор Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[10]
- Иван Крагуев (1888 – 1951), български революционер от ВМОРО
- Илия Мойсов Вълканов, български революционер от ВМОРО[11]
- Йордан Силянов Спасенов, български революционер от ВМОРО[9]
- Коста Войнев, български революционер от ВМОРО[11]
- Михаил Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[12] и на Димко Могилчето[13]
- Спиро Иванов Настев, български революционер от ВМОРО[14]
- Стойко Неданов Ангелев, български революционер от ВМОРО[11]
- Спиро Цветковски (1844 – ?), български революционер от ВМОРО
- Христо Спиров Крагуев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, Интендантство на МОО[15]
- Свързани с Простране
- От селото произхожда големият български род Спространови.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Прострање // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
| |||||||||||
