Ореовец (община Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ореовец.
| Ореовец Ореовец | |
| — село — | |
  Ореовец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Бабуна планина |
| Надм. височина | 986 m |
| Население | 17 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Ореовец в Общомедия | |
Ореовец или понякога книжовно Ореховец или Оряховец (на македонска литературна норма: Ореовец) е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Бабуна, току над самия град Прилеп, източно от него и в близост до прохода Плетвар
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ореовец е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1874 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ореховец (Oréhovetz) е посочено като село с 44 домакинства и 184 жители българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореовец е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орѣоецъ има 505 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оряховец има 480 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители, от тях 16 северномакедонци и един непосочен.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ореовец
Ачко Иванов (? - 1905), български революционер от ВМОРО, загинал в местността Църници[7]
Вера Ацева - Доста (1919 – 2006), комунистическа партизанка и югославски политик- Георги Ацев (1884 – 1906), български революционер
- Григор Симеонов (? - 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци[7]
- Мирче Ацев, български хайдутин от XIX век баща на революционерите Мирче, Георги и Петър Ацев
- Мирче Ацев (1859 – 1901), български революционер
- Мирче Ацев (1915 – 1943), комунистически партизанин и национален герой на Югославия и Северна Македония
- Никола Алексиев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, безследно изчезнал на 22 юни 1913 година[8]
- Петър Ацев (1877 – 1939), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Свети Димитриј“, село Ореовец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- ↑ а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
| |||||||||||
