Манастир (община Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.
| Манастир Манастир | |
| — село — | |
 Панорама на селото | |
  Манастир | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 690 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 7508 |
| МПС код | PP |
| Манастир в Общомедия | |
Манастир (на македонска литературна норма: Манастир) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп. Край селото е разположен манастирът „Свети Никола“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на Църна, в централната част на областта Мариово, на 38 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е 15,5 km2 – обработваеми земи 253 ха, пасища 705 ха, а гори почти няма.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория
[редактиране | редактиране на кода]В местността Трещена стена (Трештена Стена), в землището на Манастир, са открити останки от енеолитно селище.[2]
Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На 4,5 km северно са развалините на античното и средновековно селище Градок.[3][4][5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 35 | 2 | 6 | 2678 |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 35 | 2138 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 44 | 9 | 3 | 3790 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 45 | 3 | 1 | 3556 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 40 | 3 | 2456 |
В XIX век Манастир е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Манастериц е посочено като село с 38 домакинства и 165 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирецъ има 208 жители, всички българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Манастирче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[8]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Манастир има 216 българи екзархисти.[9]
Според Георги Трайчев Манастир има 28 къщи с 208 жители българи.[10]
Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 131 | 144 | 232 | 139 | 19 | 13 | 12 | 4 |
| северномакедонци | 142 | 222 | 139 | 19 | 13 | 12 | 4 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 7 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 1 | 3 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
„Свети Никола“
[редактиране | редактиране на кода]
Основна забележителност на селото е манастирът „Свети Никола“, изграден в 1095 година по времето на Алексий I Комнин по инициатива на протостатора Алексий, който е и пръв ктитор на манастира. Манастирът е два пъти разрушаван и съграждан на ново – за пръв път между XII и XIII век, откогато са и фреските, дело на две групи майстори от Константинополската школа.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Манастир
Антон Бойков Драгийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]- Петър Кузманов (1878 – 1917), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Манастир (Manastir) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Локалитетот „Трештена Стена“ // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 261.
- ↑ Рабовянов, Деан. Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX – началото на XI в.). София, 2011. ISBN 978-954-92359-4-6. с. 199.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 390. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Monastery St. Nikola – Manastir // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 538, л. 3
| |||||||||||
