Направо към съдържанието

Извор (община Чашка)

(пренасочване от Извор (Община Чашка))
Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Извор
Извор
— село —
41.5531° с. ш. 21.6986° и. д.
Извор
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина341 m
Население480 души (2002)
Пощенски код1414
МПС кодVE
Извор в Общомедия

Извор (на македонска литературна норма: Извор) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Селото е разположено в областта Азот югозападно от град Велес.

В ΧΙΧ век Извор е село в нахия Азот на Велешката кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Извор (Izvor) е посочено като село с 36 домакинства и 164 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Изворъ има 407 жители, от които мнозинството 370 българи християни, 7 турци и 30 цигани.[3]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) живеят 472 българи екзархисти и 18 цигани.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 44 от 60 къщи в селото през 1907 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През декември 1914 година местният жител Петре се удавя в река Вардар, за да се спаси от мъченията, на които го подлагат сръбските окупатори.[7]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Извор (Izvor) като българско християнско село.[8]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Спиро М. Койзеклиев от Щип е български кмет на Извор от 8 октомври 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Никола Йорд. Манов от Велес (22 юли 1943 – 17 август 1943).[9]

До административните промени от 2004 г. Извор е общински център на едноименна селска община, към която принадлежат още някоко околни села. Общината е изцяло присъединена към община Чашка.

Родени в Извор
  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298, 302.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  7. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 95
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  11. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.