Направо към съдържанието

Драслайца

(пренасочване от Драслаица)
Драслайца
Драслајца
— село —
41.2156° с. ш. 20.6792° и. д.
Драслайца
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областСтружко поле
Надм. височина687 m
Население778 души (2002)
Пощенски код6330
Официален сайтwww.draslajca.freeservers.com/index.htm
Драслайца в Общомедия
Църквата „Успение Богородично“

Драслайца (на македонска литературна норма: Драслајца; на албански: Drasllaica) е село в Северна Македония, в община Струга.

Селото е разположено в централната част на Стружкото поле.

Селото е споменато в 1583 година в Обширния описен тефтер на Охридския санджак като Драгославица.

В XIX век Драслайца е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драсайца (Draslaïtza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 112 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Драслайца има 35 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драслайца има 340 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драслайца е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драслайца има 360 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 775
албанци 0
турци 0
роми 1
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Успение Богородично“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в май 1992 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[9]

Родени в Драслайца
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  7. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007 
  9. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.