Длабкин дол
| Длабкин дол Длапкин Дол | |
| — село — | |
  Длабкин дол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 627 m |
| Население | 636 души (2002) |
| Пощенски код | 6257 |
| Длабкин дол в Общомедия | |
Длабкин дол (на македонска литературна норма: Длапкин Дол или Длабкин дол, на албански: Llapkidolli, Лапкиндоли) е село в Северна Македония в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в източните склонове на планината Бистра на десния бряг на Заяската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Северно от Долни Длабкин дол е разположено праисторическото и антично селище Чукаре.[1]
В XIX век Длабкин дол е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Глабоки дол (Glaboki-dol) е посочено като село с 16 домакинства с 88 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Длабуки дол има 210 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Длабок дол е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Глабоки дол като албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Длабкин дол има 636 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 633 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007
| |||||||||||
